Цените на горивата зависят от международния конфликт и глобалните пазари. Най-оптимистичен е сценарият цените да се върнат на около 80 долара за барел в рамките на 3 месеца, след установяване на стабилна рамка за разбирателство между воюващите държави.
Това каза бившият енергиен министър Александър Николов в студиото на „Офанзива" по NOVA NEWS, пише novini.bg.
Николов предупреdi, че изходът на конфликта ще предопредели дали дългосрочно ще се увеличат разходите за транспорт и дали ще се усложнят веригите за доставки.
Той разкритикува забавянето на действията на служебния кабинет: „Най-големият проблем е, че се загуби много време, като се убеждаваше обществото, че всичко е наред. Бавенето създава проблеми в управлението на енергийния сектор“, коментира още той.
Николов обясни, че намаляването на акциза и отлагането на тол таксите могат частично да потиснат повишаването на цените на храните, но ефектът е ограничен заради голямото количество международен транспорт, което използва българската мрежа, и което не се компенсира ефективно в бюджета. „Печелят директните конкуренти от други държави, а българските компании остават с ограничена полза“, смята експертът.
Той коментира част от пакета от компенсации за общо 100 милиона евро, обявен от правителството. Според него, въпросът дали мерките са добре балансирани не е еднозначен. „Добра ли е тази мярка? Много черно-бял въпрос. Но за мен не е навременна“, обясни Николов.
Той подчерта, че основен проблем е източникът на средствата. „Ако се прави паралел с 2022 година, тогава системата генерираше средства сама, без да натоварва държавния бюджет и без нужда от увеличаване на дълг. Сега това не е факт“, смята Николов. Според него правилното прилагане на подобни мерки е възможно, само ако базовите ресурси са подсигурени, конкурентността е запазена и мощностите работят на пълен капацитет, което към момента липсва.
Николов коментира и възможността средствата да дойдат от повишените приходи на държавните дружества. Той отбеляза, че спирането на износа от българските рафинерии води до драстично намаляване на техните приходи, особено при пазар с високо търсене и високи цени, включително от съседни държави. „Това е неизползван буфер, който вместо да се реализира приходи, води до бъдеща задлъжнялост“, отбеляза експертът.
Въпросът дали ограничаването на износа защитава българските потребители, според Николов, има своето обяснение. Цените на горивата в България са по-ниски от тези в съседните страни и Германия. Основните причини са наличието на собствен производствен капацитет и ниските нива на акцизи и ДДС в сравнение с останалите държави от ЕС. „Защитата на вътрешния пазар може да е ефективна, когато става въпрос за вътрешна консумация, а не за износ. Крайно време е тези, които говорят за позитивни мерки за икономиката, да разберат разликата между вътрешна консумация и износ, защото не е особено сложно“, призова Николов.
Бившият енергиен министър коментира и друга част от мерките, обявени от Трайчо Трайков за подпомагане на енергийната индустрия. Според новия механизъм, тези компании могат да получат помощ до 50% при цени над 63 евро за мегаватчас, докато за останалите ценовата граница е 122 евро. Николов определя тази стъпка като „прекалено щедра“, но набляга на няколко ключови проблема: „Не е ясно дали системата разполага с необходимите средства за подпомагане. Не е посочено кои индустрии и на какви условия ще се подпомагат, нито има критерии за енергийна ефективност“. И подчертава, че целта трябва да е избягване на „раздаване на пари на калпак“.
Според Александър Николов светът е в процес на сериозно геоикономическо пренареждане, което ще има най-тежки последици за Европа. Основният риск пред европейската икономика за него е комбинацията от високи енергийни цени и спад в индустриалната активност. Според Николов най-вероятният сценарий не е просто рецесия, а стагфлация - съчетание от слаб растеж и висока инфлация.
Особено уязвими са „двигателите“ на европейската икономика – големите индустриални държави. В същото време той посочи, че Централна и Източна Европа може да играе стабилизираща роля, благодарение на по-гъвкави търговски връзки и по-добра адаптивност към новите условия.
Николов акцентира, че фокусът върху петрола е недостатъчен - също толкова важно е какво се случва с природния газ.
Николов акцентира на връзката между енергетиката и земеделието. Той обясни, че природният газ е основна суровина за производството на азотни торове, а нарушенията в доставките и високите цени водят до рязко поскъпване на торовете.
По думите му ограниченията върху износа от страна на Русия допълнително засилват този ефект. В резултат на това земеделските производители ще бъдат принудени да намалят използваните количества торове.
Николов предупреждава, че това ще се усети осезаемо още в рамките на следващите няколко месеца, като храните в Европа и близките региони ще поскъпнат значително спрямо предходната година. Възможностите за компенсиране чрез алтернативни доставки на суровини и храни остават ограничени. Според Николов диверсификацията е трудна и изисква време, което липсва в настоящата ситуация.
