''Цивилен изкуствовед" - в годините на НРБ това иронично обозначение взимаше на подбив офицерите от ДС, които се месеха в културата. Германският историк Кристофер Неринг, който дълго време е изучавал архивите на ДС, припомня една история от онова време, пише Дойче веле. История за „История". Авторът изрично се позовава на разследването на българския журналист Христо Христов по темата.

През 1970-те години комунистическият режим в България предприема тактически завой в политиката си към Българската православна църква. На мястото на доскорошните сталинистки репресии идва по-мекият модел: внедряване на агенти, които да направляват църквата. В резултат тъкмо от тази тактика през 2011 година се оказа, че 11 от общо 15-те митрополити в БПЦ са били нещатни сътрудници на ДС. Тъкмо в техните досиета се появиха и първите следи от операция МАРАТОН.

С разрастването на агентурната мрежа вътре в БПЦ постепенно в центъра на вниманието попада българският Зографски манастир в Света гора - обект ЦИТАДЕЛА. След падането на военната хунта в Гърция изведнъж се появяват много благоприятни условия - или, според жаргона на ДС, „оперативно-агентурна обстановка".

Ролята на Людмила Живкова

През 1970-те години в Зографския манастир са останали едва десетина монаси. През 1976 пожар унищожава южното му крило и целият манастир става много труден за поддържане. Държавна сигурност в продължение на години работи над инвентарен списък за манастира, в който влизат ръкописи, златни монети, различни скъпоценности. Целта е всичко това „сигурно да се прибере България". В дъното на цялото новопоявило се въодушевление около реликвите и антикварните предмети стои не друг, а лично Людмила Живкова - дъщерята на партийния и държавен ръководител Тодор Живков.

По онова време един елитарен кръжец около Живкова изведнъж открива любовта си към културата - такава, каквато те я разбират. История, антикварности, мистика и окултизъм - ето какво им е по сърце. Като започнеш от траките, които се превръщат в златна мина за любимеца на Живкова Александър Фол, минеш през Петричката врачка, баба Ванга и стигнеш чак до будизма - този пъстроцветен кръжец практикува какви ли не хобита, които много трудно се помиряват с официалната идеология.

За новизбликналия интерес към историята на България си има и съвсем конкретна причина. През 1981 година се отбелязва 1300-годишнината от основаването на Първото българско царство, а за режима това е отлична реклама. Живкова е избрана за председателка на Комитета за изкуство и култура, а по този начин автоматично поема и ръководството на всички тържества за 1300-годишнината. Тя провежда нещо, което днес се нарича „имиджова кампания": опитва се да популяризира в чужбина българската история и култура. И точно тук на сцената излиза Държавна сигурност.

През 1972 година Политбюро е наредило да се издирват и „закрилят" български културни ценности в чужбина. За тази цел към Първо главно управление на ДС (ПГУ) е създаден специален отдел 14, наречен „Културно-историческо разузнаване" (КИР). Група офицери започват да издирват български културни ценности в чужбина и да планират тяхното „завръщане". Според тяхната аргументация, така тези ценности се предпазват от увреждане, унищожаване и изчезване. На челно място в списъка е Паисиевата „История славянобългарска".

Отговорност за операцията носи полковник Христо Маринчев, който работи в Министерството на външните работи, легендиран в Отдела по въпросите на БПЦ. Благодарение на свои доносници той добре знае с какво разполага Зографският манастир.

През 1983 година вече има конкретни планове за кражба на "Историята" - под кодовото наименование „специално мероприятие МАРАТОН". Маринчев възнамерява официално да посети манастира и в подходящ момент да подмени "Историята" със специално изработено копие. Макар че всичко е готово, операцията се отлага. Година по-късно Маринчев възобновява плановете. Този път той смята да отиде в манастира заедно с българския посланик в Атина Петър Славчев и да вземе "Историята" уж за реставриране в България, където тя да бъде подменена с копието. Тук обаче възниква политическа интрига. Илия Петров, български генерален консул в Солун, възразява срещу операцията, защото се смята за пренебрегнат. В крайна сметка опитът да бъде извършена кражба на гръцка територия с участието на българския посланик в секретна мисия отново се проваля.

Едва третият опит, през декември 1985 година, се увенчава с успех. Двама оперативни работници от резидентурата на ПГУ в Солун, Венцислав Агаин и Иван Генев, отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесеното копие. Твърди се, че Генев е изнесъл "Историята", скрита под дрехите си, а после я изпратил с дипломатическа поща в София.

"Хубаво", казал Живков. И толкова.

След повече от десетилетие Държавна сигурност най-после успява да изпълни задачата. Отрезвяването обаче идва бързо. Людмила Живкова е мъртва вече от няколко години, а възторзите около културните ценности отдавна са отшумели. „Хубаво" - само това казал Тодор Живков, когато министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов му показал "Историята". Едно вдигане на рамене - и това е всичко? Една кражба, планирана с толкова много усилия - а сега никой не се интересува от откраднатото? Нещо повече - трябва да се заличават следите. А оригиналът нито може да се изложи, нито може да се предаде на други институции, защото няма как да се обясни как точно "Историята" е попаднала в България. Ето как ръкописът изчезва в хранилище на 14-ия етаж на ПГУ, където се съхранява при много лоши условия. По някое време "Историята" внезапно се оказва в сейфа на шефа на разузнаването. Такива са разбиранията за „опазването на културно-историческото наследство"…

Както много други сюжети от времето на комунистическия режим, и тази история се въртеше в различни версии, още преди разследващият журналист Христо Христов да я публикува в нейната цялост. През 1992 година журналисти за пръв път писаха, че ДС е откраднала „История славянобългарска". Към средата на десетилетието слуховете се множаха, после започна една игра на котка и мишка, в която участваха стари ченгета.

През 1996 година тогавашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров съобщи, че непознат е предал в музея оригиналната "История", увита във вестник. И съвсем забрави да спомене, че той самият е бил нещатен сътрудник на същия онзи 14-и отдел на ПГУ. По-късно се разбра, че тогавашният шеф на външното разузнаване Бриго Аспарухов, който намерил "Историята" в своя сейф, се спазарил с Димитров за нейната чудодейна поява в музея.

Така десет години след кражбата на оригиналната „История славянобългарска" възникна една доста нелицеприятна политическа главоблъсканица, която бързо прерасна в дебата дали оригиналът да бъде изложен в музей в София или пък да бъде върнат на манастира. Президентът Петър Стоянов реши "Историята" да бъде върната в Зографския манастир и по този начин затвори тази абсурдна глава от историята.