Една тресчица ми се е забила в ума и не излиза. А именно: твърдението, че не може да се изразява политическа позиция в подкрепа на т.нар. ”Истанбулска конвенция”, тъй като Конституционният съд вече бил казал, че е противоконституционна. Подобно твърдение не е политическо поне по три причини:
1. Политикът е човек, работещ за общото благо и предлагащ решения за неговото подобряване. Не е коментатор на юридически каузи и не позволява юридическото статукво да го ограничава, тъй като то е винаги корсет, който миналото слага на възможното бъдеще. Политикът води отпред и, ако трябва, агитира за промяна на юридически статуква.

2. Решението на КС не е споделено от 4 негови членове, които публикуваха мотивите си. Силно препоръчвам препрочитане на мотивите на Филип Димитров. Изводът на всеки грамотен човек: решението е малоумно, взето под натиск от страхливи (и явно суеверни) хора, които нито имат принципи, нито могат / искат да ги отстояват; но с охота ползват тактиките за сплашване, разработвани от кафявите медии.

3. Кристиян Таков: "Пазете правото, дори - когато се налага - от закона." Това директно ни връща към единствената възможна основа за цивилизовано живеене в конституционна (либерална) демокрация, а именно - тезата на Лок за "естествената справедливост" (natural justice). Ние имаме способността да разбираме, кое е справедливо; и поради това имаме способността да отсъждаме, дали едно съдебно решение (или закон) е справедливо или не. В резултат от подобни отсъждания имаме способността да променяме законите, все пак.

В Русия има закон, според който е престъпление да се "подменя" руската и съветската история - т.е. да се пише или говори нещо, което не съвпада с официалната линия на Кремъл по въпроса. Значи ли това, че всички историци по света сега трябва да си самоналожат забрана да изследват руската история, защото вече има закон по въпроса? Руските историци не го правят, за да не се окажат в Сибир, което е друго.

Евгений Дайнов, Фейсбук