Борисов днес бодряшки сподели, че сме били тип топ, защото сме имали над 1400 легла в интензивни отделения и малко повече апарати за обдишване, които били много важни. И това трябва да ни успокои, за да не изпаднем отново в скепсис, че мерките за противодействие, както при маските и облеклата са много закъснели.
Защото един месец и нещо гледаме как епидемията се развива в Китай и как се пренася по целия свят и ... нищо.

Вече и журналистите не питат, за да не внесат съмнение в "националното ни достойноство".

Защото нормалния въпрос е дали това е бройката на свободните места, които могат да се ангажират или просто отчет пред Конгреса на ГЕРБ. Защото ако е както подозирам броя на всички легла, то какво правим с другите болни, които имат нужда от интензивно лечение и респираторни апарати?

Ами ако се окаже, че свободните места не са повече от няколко стотин, при това с цената на извеждането от интензивното на други остро болни? Или ако в интензивно не трябва да има смесване между заразни и незаразни болни. Защото докато кризата си върви инфарктите и инсултите, различните остри състояния си вървят. Не са спрели.

И тогава отново и отново гледаме реалитита на Борисов по телевизията, и се чудим този човек дава ли си изобщо представа, че повечето от говоренето е добро за партийни и предизборни агитки, но не и за потопено в страх и паника общество?

И което именно защото знае че той послъгва и преувеличава е научено, защото става въпрос за неговия/нейния живот да прави проверка на фактите, и като излезе, че и този път не е казал истината, започва да се пита - имаме ли шанс в тази криза?

Защото шансът е равен на стореното от всеки един от нас, умножено по стореното от институциите.

Коментар на Илиян Василев, Фейсбук