Преди година България загуби един от великите си музиканти, родолюбец, артист и бохем - Тодор Вълчев, известен в световните дипломатически и елитарни кръгове. Той е роден в Пловдив, в последният ден на 1932 година. Тодор Вълчев израства между хълмовете “Бунарджик” и “Сахат тепе”. Маестрото е познат в музикалните среди, като участник в първия струнен квартет на Пловдив, който е създаден през 1948 г., и основател на държавния струнен квартет Орфеулс, известен с многобройните си изяви на международни фестивали и концертна дейност в цялата страна. По-късно, като ръководител на дирекция разпространение на българска музика, организатор и вдъхновител на множество музикални изяви и откривател на таланти, той остави своя траен отпечатък в културния живот на страната. За невероятно енергичният бохем с енциклопедични познания и международни контакти в най-висшите сфери на политиката разказва приятелят на нашето издание и познат на широката публика с продуцентската си дейност в сферата на спорта и шоубизнеса – Кирил Вълчев – Скалата:

“Тодор Вълчев е един от най-великите хора, които познавам през моя богат и колоритен живот. Той е мой братовчед, като кръвната ни връзка идва от фактът, че моят дядо Кирил Вълчев, на който съм кръстен, е брат на бащата на Тодор Вълчев. Не мога да забравя многократните срещи в различните части на Европа и България в компанията на световни личности в музикалния, дипломатически и интелектуален елит, на които съм присъствал в продължение на много часове. Разговори на световни теми на различни езици, веселие и спорове до ранни зори са основния фон на спомените ми. Присъствието на концерти и официални събития сред уникални творци и изпълнители оказаха огромно влияние върху формирането ми, като личност от дете.

Тошко беше, като стълб на Вълчевия род, защото той беше наставник на баща ми, след смъртта на дядо ми в студентските му години и носеше името на най-яркия ми прадядо известен с бунта си срещу Турското робство и дългото време прекарал в горите гонен от ятагана. Този прадядо, който умира на 110 години от мъка по втората си съпруга заобиколен от 15-те си деца в с. Црънча, известен с непримиримият си дух, емоционална физическа сила и острата и мисъл остра, като бръснач присъстваше и в Маестро Филипополис - прякор, даден му от великия художник със световна слава Димитър Киров.

От Тодор Вълчев се научих и на патриотизъм и любов към историята и преоткрих величието на българите и нашата уникалност. Като младеж израснал в комунизма, аз бях бунтар срещу системата и не понасях нищо от националната ни и съветска култура, тъй като ги свързах с лицемерието и фалша на материалистичната Марксистка идеология. Интересното за мен беше, че слушах факти и непознати исторически моменти от човек, който в продължение на 40 години работи, като виолончелист-концерт майстор в Париж, Виена, Милано, Загреб, Швейцария и къде ли още не. Българин, който реализира своят талант и получава призвание и награди от западните елити, приет в компанията на двама френски президенти и някои членове на Европейската аристокрация беше яростен патриот и вярващ християнин. Всеки път, когато сядахме на масата някой ресторант, Тошко започваше с молитвата “Отче наш” и поръчваше на келнера за старт три питиета с цвят бяло, зелено, червено символизиращи Българския флаг, като ги подреждаше на обратно всеки път, защото казваше, че ние сме винаги във война със силите, които искат да ни поробят отново. Като бях малък не разбирах контекста на всичко това, но особено впечатление ми направи разказа му за посещението на Тодор Живков в Париж при легендарният генерал Шарл Де Гол, който беше символ на съпротивата срещу окупираната от нацистка Германия, Франция. И символ на съпротивата срещу окупацията на Америка след Втората световна война, на всички смачкани и разрушени Европейски страни. Де Гол успя да изгони щаб квартирата на НАТО от Франция в Брюксел и прибра над 80 тона злато от Америка срещу което им достави няколко кораби с долари - през 1969 година и така разруши златното покритие на Американската валута създадено през юли 1944 година в Бретън-Удс.

През 1966 година държавния глава на България Тодор Живков заминава на посещение във вражеската ( капиталистическа държава по онова време – Франция ). На летището той е посрещнат от журналистите с въпроса – Как би коментирал заплахите за покушението му, които отправят официално чрез средствата за масова информация емигранти от България - борещи се срещу комунизма. На този въпрос Живков отговаря с усмивка, че той не се притеснява за своята сигурност, защото такъв велик военен пълководец, като Шарл Де Гол, който има редица спечелени битки срещу най-големите сили в света с лекота ще осигури охраната му.

И наистина българската делегация е охранявана на най-високо ниво, успява да направи обиколка на Лазурния бряг и двете страни договарят огромен културен-туристически и търговски обмен. През това време моят братовчед е степендиант в Париж оценен, като талант с голяма перспектива, той има достъп до коларите на елита поради своя голяма ерудиция светска култура чар и приветливост.

Като участник в посрещането на българската делегация от 1966 многократно ми разказваше историята в която генерал Де Гол разкрива в своята реч при посрещането на българския държавен глава. В официалното си изявление френският президент разказва, че българите като най-стар народ на Европа имат дълбоки корени в историята на Франция и дружбата на 2-та ни народа е ознаменувана с много интересни събития

Интересни уроци по родолюбие получавах през годините от кухнята на скритото за широките маси действащо, теосовско общество в което членуваха култур трегерите по онова време. Министърът на културата Александър Фол, председателката на политбюро и дъщеря на Тодор Живков – Людмила Живкова, както и други величия от комунистическия период в наши дни. Присъствал съм на вечерни соарета, на които след забавната светска част, вечерите завършваха със съставянето на номерологични прогнози в съчетание с гадаене на карти и други. Тези блазнещи любопитството, ухото и окото практики, отричани от официалната материлиастична комунистическа доктрина, бяха широко разпространени сред интелектуалците в България. Съжалявам, че не успях да заснема всички необходими интервюта и видео кадри за да завърша плана си по продуцирането на документален филм за моя космополитен, уникален и вдъхновяващ роднина. За съжаление той не остави свои деца, негови приемници в концертната и музикална дейност станаха племенниците му Станка и Константин, деца на сестра му Мария с които през 79-та година формира квартет от две цигулки, чело и виола. По-късно аз бях поканен да се присъединя като китарист, защото през този период бях преминал през 5-годишна подготовка и обучение по класическа китара, но агресивния ми и буен манталитет ме изпрати в сферата на рок музиката и хеви метъла. Историите, които мога да разкажа и съм документирал в по-голямата част на аудио и видео записи ще ви изпратят в различни епохи, култури, части на Европа и затворени среди за които обикновения човек слуша във филмите и чете по книгите. Като кратка овертюра към легендарната история на Тодор Вълчев, мога да спомена няколко интересни факта. Концерт майстор Вълчев в продължение на часове комуникираше с ръководителя на държавата Тодор Живков, когато се организираха класически музикални вечери за партийния елит в резиденция Бояна. В един по-късен етап в годините на демокрацията, когато най-могъщия човек в страната беше Андрей Луканов, след всяко дълго пребиваване по-света, посрещахме братовчед ми на аерогарата с баща ми, го оставяхме на Латинка 15, където беше дома на тогавашния първи министър председател на ерата на демокрацията. Като завършек на пъзела за размисъл ще добавя, че по-време на престоя си в Италия маестрото създаде топло приятелство със Серджо Баланцино, който беше генерален секретар на НАТО през 90-те години. Каква е ролята на концерт майстора и гръмогласният и екстравагантен бохем с прякор Маестро Филипополис и връзката между изброените по-горе величия ще остане тайна неосветена от сценичните прожектори. “

Поклонението и помен за една година от смъртта на Тодор Вълчев, ще се състои вторник 12-юли на Пловдивски централен гробищен парк „Свети Архангел Михаил“.