Пловдивският поет Йордан Велчев е тазгодишният носител на Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос към поезията. Призът му бе връчен при официалното откриване на шестото издание на Международния фестивал за поезия „Орфей“ – Пловдив 2023 в Малката базилика на Пловдив.

Носители на наградата, която не се дава всяка година, досега са Джордж Уолъс, Златомир Златанов, Георги Господинов и Атаол Бехрамоглу.

Церемонията започна със слово на украинската поетеса от Буча Юлия Бережко-Каминска и минута мълчание за героите и жертвите на войната в Украйна.

„Като сигнални думи за неговата поезия бих извлякла следните:

Памет. Мъдра памет.

Благородство.

Непресъхнал страстен поглед към нещата.

Мислене и чувстване далеч отвъд егото.“ – каза в словото си при връчването на Голямата награда „Орфей“ на Йордан Велчев доц. д-р Елка Димитрова. Тя изброи още от белезите на тази автенчинта поезия:

„Досег до онова, което е по-горе – до идеята, до абстрактния, философския усет за нещата отвъд предмета и видимостта въпреки поетическото говорене именно за предметното и видимото.

Независимост от чуждата оценка – резистентност към суетата и славата, към игнорирането и клейменето – все механизми за управление (макар и с различен знак) – механизми за управление на твореца от обществото, общността, системата.

Казвам всичко това не само защото Йордан Велчев е написал поезията, есетата и историческите си изследвания. Не точно и не само защото той е авторът на „Римски стадион“, „Нощна азбука“, „Аркада“, „Милиони малки убийства“, „Сияе“, „Събиране на значенията“. А също и на: „Старият Пловдив“ и „Анонимни жития“. Но и на: „Градът между Изтока и Запада 16. – 17. в.“, и на 7-те книги на знаменития монументален „Балкански човек“ (в поредицата „Балканският човек“).

Казвам го не и защото дори в най-спонтанен разговор Йордан Велчев успява да ти напомни за високите ценности в човешкото съществуване – без високопарност, просто с естественото произнасяне на думи като „благородство“ например и с все така естественото въздигане от малкото и ежедневното към онова, което е и винаги е било над нас.

Казвам всичко това не изредените неща поотделно, а заради тях като цяло – цялото на една голяма и неизтъкваща се личност (може би „неизтъкваща се“ именно защото е голяма).

ЕДНА МУШИЦА

Да се порадваме на човека, който издига високо

хвърчилото на пейзажа.

В светилището на лятото

той не се прави на младенец с торбички под очите –

той просто обича

компанията на небето

над зидовете с патрахили от троскот.

И една мушица му прави нимба.

И в заключение: На Йордан Велчев, като на човек, имал работа поне с 2 от музите – на историята и на лирическата поезията, му пожелавам още дълги години музите да бдят над него!“

Откриващата церемония продължи с четене на стихове от 8 поети от 10 страни – на роден език и в превод на български.

Днес в 17 часа МФП „Орфей“ продължава в Малката базилика на Пловдив с традиционния си Писателски форум – разговор на участниците с ученици и студенти за изкуството на поезията и превода.

В 18 часа отново в Малката базилика е церемонията по награждаването в отделните категории на фестивала:

Награда „Орфей“ – за цялостно представяне;

Награда „Лирата на Орфей“ – за най-добро стихотворение;

Награда „Евридика“ – за любовно стихотворение;

Награда „По следите на Орфей“ – за най-добро стихотворение, свързано с легендата за тракийския цар.