Срещнах се с Александрина преди малко повече от 9 месеца, дойде в Центъра за обществена подкрепа притеснена, загубила вяра, че може да се грижи за детето си, с надежда, че ние ще й помогнем да се справи.

Срещнала се с Георги – бащата на детето й преди година в красив български град, в който била отраснала, обикнали се и заживели заедно. Скоро разбрали, че очакват дете. Вместо да се зарадва, бъдещият баща решил да се разделят. Бременната Александрина останала сама, без сигурно жилище, без подкрепа от близки и приятели, скована от притеснения, че няма да се справи сама с отглеждането на детето.

След дълги размишления и колебания, споделила тревогите си със сестра си Надежда, която веднага я поканила и приела бъдещата майка в дома си в София. Именно тя дала кураж на Александрина да роди и да се бори да отгледа детето си – малкият Емо.

Въпреки, че имала дом и подкрепата на сестра й, без доходи и без възможност да работи Александрина трудно осигурявала необходимите за бебето неща и продължавала да се притеснява, да се чувства неуверена и да се колебае дали ще е добър родител. Сестра й я посъветвала да потърси подкрепа от нас 

Започнахме работа с Александрина през ноември миналата година. Беше плаха, неуверена и много притеснена, страхуваше се да споделя за себе си. Обясних й с какво можем да й бъдем полезни, заедно изготвихме план за подкрепа на нуждите на девет месечния Емо, както и за работа с нея. Постепенно, след няколко разговора успях да спечеля доверието й. Оттогава се срещаме почти всяка седмица, разговаряме на различни теми, консултирам я относно отглеждането на малкия Емо, постепенно тя започна да споделя с мен притесненията и трудностите, с които се среща, работим за преодоляването им, за да се чувства много по-спокойна. Александрина идва на срещите в нашия център все по-усмихната и по-уверена, започна и да обръща повече внимание и на себе си.

Тя много добре разбира нуждата на детето й от сигурен възрастен, както и колко важни за развитието му са майчината любов и милувка. Наскоро сподели, че открива връзка между нейните емоции и тези на детето – когато тя е спокойна и детето й е спокойно и усмихнато. А малкият Емо расте прекрасно, чаровно и усмихнато дете. Вече изрича кратки думички като „да“, „ма-ма“ и „па-па!“, опитва се да прохожда.

 Освен силната емоционална подкрепа за Александрина, ние осигурихме бебешка количка, с която тя вече разхожда детето (до преди това тя използваше бебешко кенгуру).

Подкрепяме 9-месечния Емил с адаптирано мляко, бебешка козметика, пюрета и развитийни играчки. А благодарение на нашите дарители от Pampers България и Kaufland България, му осигуряваме бебешки пелени, за да има сухи и спокойни нощи.

Днес, след 5 месеца съвместна работа, Александрина започна срещата ни с думи на благодарност за подкрепата, която получава от нас. „Благодарение на вас аз днес се радвам на детето си, по-спокойна и по-уверена съм, че заедно ще преодолеем всички предизвикателства. „Не съм вярвала, че организация и хора като Вас съществуват!“ ми каза тя. Думи, които ми дават още по-силна мотивация и увереност, че професията ми на социален работник е призвание, че социалната работа е повече от консултиране, тя е лъч надежда в нечия съдба.

Габриела Тодорова

Социален работник

Център за обществена подкрепа „Света София“