Пловдив почете Националния празник на България – Трети март и 148 години от Освобождението на България от османско владичество. Денят започна с молебен в катедралния храм „Успение Богородично“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II на Бунарджика и панихида за загиналите за свободата на България герои пред Паметника на опълченците на Централни гробища.
Членовете на комитет „Родолюбие“ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в „Поход на свободата“ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да развеят българския трибагреник.
Пред паметника на Александър II присъстваха Кметът на Община Пловдив - Костадин Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, народните представители Валерия Славова, Даниела Дженева, Красимир Терзиев и Фиданка Кацарева, Областният управител на област Пловдив – проф. Владислав Попов, бригаден генерал Божидар Бойков - командир на "Съвместното командване на специалните операции“, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Ангел Славов, Николай Бухалов, Николай Душков, инж. Хакъ Сакъбов, директорът на ОД на МВР Пловдив старши комисар Васил Костадинов, кметовете на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската администрация, директори на общински предприятия, представители на политически партии, обществени организации, медии и граждани.
Тържественият военен строй бе приет от бригаден генерал Божидар Бойков - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон.
Официално слово по повод Националния празник на Република България и 148-та годишнина от Освобождението от османско владичество произнесе проф. д-р Христина Янчева – уважаван академичен лидер, утвърден учен и експерт, областен управител на област Пловдив от юни 2024 г. до февруари 2026 година. Преди словото, пламенният рецитатор Христо Христов изпълни „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, утвърдена традицията на този ден от дълги години.
В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци, военен духов оркестър, членовете на Комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Общински комитет „Васил Левски“ и СОСЗР.
Положени бяха венци и цветя от името на държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани. С падане на колене и минута мълчания присъстващите почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България.
В 13.30 часа на Паметника на поборниците и опълченците в Траурен парк “Централен”, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заедно със свещеници от Пловдивската Света митрополия, отслужи панихида в памет на загиналите герои. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години свобода, са участвали около 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения. След църковния ритуал бяха положени венци и с падане на колене и едноминутно мълчание, бе отдадена почит към загиналите опълченци.
В 17.00 часа на площад „Централен“ започва празничен концерт на Военен духов оркестър на Съвместно командване на специалните операции на Българската армия с диригент старши лейтенант Венцислав Стефанов. От 18.30ч. на пл. „Централен“ започва тържествената проверка - заря по повод Националния празник, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Ролята на диктор ще изпълни актьорът от Драматичен театър Пловдив - Петър Тосков.
Вижте пълния текст на словото на проф. Д-р Христина Янчева:
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми господин Кмет на Пловдив,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаема господин Областен управител,
Г-н председател на Общински съвет Пловдив,
господин бригаден генерал,
уважаеми представители на местната власт,
уважаеми представители на дипломатическата общност,
уважаеми офицери и войници,
скъпи съграждани и сънародници,
Преди 148 години, на този ден, стихва грохотът на тринадесетата руско-турска война. Фатално число, но съдбоносна развръзка – защото именно тази война се превръща в онази светла страница, която историята завинаги ще нарече Освободителна. На тозиден, България възкръсва за нов живот и след векове на мрак и робство българският дух отново намира своя път към държавност, достойнство и надежда.
Всяка война има своите причини и своите последици, своите герои и своите рани. За нашето Освобождение е писано много – и пак е малко. Защото как да побереш в думи величието на народ, който след пет века мрак намира сили да се изправи? Как да опишеш жаждата за свобода, която не стихва нито пред империи, нито пред смъртта?
Светът преди век и половина не е бил по-различен от днешния. Великите сили са мерили мощ в далечни земи, малките народи са се борили за своя глас, а над Европа е тегнела мрачната сянка на Източния въпрос, въпрос - не само на дипломация, а и на морал, на човечност и историческа отговорност. Да се върнем към историята.
На 20 април 1876 г., по решение на Гюргевския революционен комитет, българският народ вдига всенародно въстание. Война на един малък, но непокорен народ срещу огромната Османска империя, чиито земи се простират на три континента. Това не е порив на „луди глави“, а зрял и осъзнат политически акт - акт на народа, който заявява пред света правото си на свобода. Акт, започнал с първото българско народно събрание в Оборище, с четнически войски, с осветени знамена, с първата ни конница и първите батареи от черешови топове и със силното „Възвание до българския народ“:
„Братя българи, дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османска насилническа власт. Настъпва денят на народното въстание на всички българи в България, Тракия и Македония. О, българино, докажи, че си жив, че знаеш и цениш свободата си. Бъди смел и храбър. Бий се безстрашно срещу врага, но не отказвай великодушието си към падналите в плен. От днес, от името на нашия народ, ние обявяваме пред целия цивилизован свят: Пълна свобода или смърт! Напред, напред, братя, Бог е с нас!“
Въстанието е удавено в кръв за по-малко от месец. Над 30 хиляди жертви. Стотици опожарени селища. Хиляди прокудени. Но точно тази жестокост разтърсва обществеността в Европа. Точно този вик стига до света. Пророчески звучат думите на Христо Ботев, написани година по-рано: нужна ни е „революция народна, незабавна и отчаяна“, за да докажем, че сме достойни за свободата. И ние го доказваме.
Априлското въстание, макар дело на радикалното крило на революционното движение, обединява целия народ. Българската екзархия, Добродетелната дружина, обществениците – всички застават зад каузата. Драган Цанков и Марко Балабанов обикалят европейските столици – Париж, Лондон, Рим, Берлин, Петербург – и връчват меморандум за автономна българска държава.
Европа чува. И реагира.
„Пред нас избиват един народ“, казва Виктор Юго от трибуната на френския парламент. „Само един свидетел има – целият свят.“
В Берлин Бисмарк заявява, че след тези кръвопролития Османската империя няма място в Европа. В Петербург българската делегация е посрещната лично от император Александър II. И макар той многократно да е заявявал, че няма да води война с Османската империя, общественото мнение и военната чест накланят везните-обявена е частична мобилизация.
Следва Цариградската конференция. Следват тайни договорености. Следва проваленият Лондонски протокол. И става ясно: войната е неизбежна.
Точно една година след първия изстрел на Априлското въстание, в Кишинев император Александър II издава манифест – Русия обявява война на Османската империя.
На 6 май 1877 г. Самара изпраща на българските опълченци своя безценен дар – Самарското знаме. В речта си граф Алабин казва: На него е написано 1876 г. – годината, в която Русия се развълнува от вашите страдания. Тръгвайте прочее под сянката на това знаме. Нека то бъде знамето на въдворяването във вашата страна на мира, спокойствието и просветата“
От всички краища на българските земи се стичат доброволци. Шестте дружини стават дванадесет. През юни 1877 г. Дунав е форсиран. Следват Шипка, Стара Загора, Плевен, Шейново.
И последните акорди на войната звучат тук – в Пловдивското поле. Едни от най-живите и неподправени спомени за тези часове са на майката на патриарха на българската литература Иван Вазов – баба Съба Вазова, която в този момент е заедно с хиляди бежанци в претъпкания Пловдив и разказва как войници и опълченци влизат в града – „като извор, войници безброй“. „Кон до кон,човек до човек….
За по-малко от десет месеца Османската империя е победена с цената на близо стотици хиляди руски, български, румънски и финландски воини и хиляди души мирно население.
На 31 януари е подписано Одринското примирие. На 3 март – Санстефанският мир. България е свободна.
Тази война нашият народ започна сам и историческата съдба предвиди да я завършим сами. Да, през лятото на 1878 г. в Берлин нашият идеал е разкъсан. Възкръсналата България е разделена на части. Но несправедливостта е поправена тук, в Пловдив, с акта на Съединението.
След Освобождението нашият град става столица на временното управление. Тук се издига и първият паметник на Освободителната война.
И днес, както преди 148 години, ние сме тук, не само за да си спомним, а за да осъзнаем отговорността, която историята ни е завещала - свободата не е даденост, а е дълг. Нашата Родина е историческа памет, национално достойнство и морален ангажимент към бъдещето.
Историята не живее само в архивите и паметниците – тя живее в нашите решения днес. В това дали ще пазим свободата с мъдрост, ще отстояваме държавността с единство и ще предаваме на идните поколения не само спомена за подвига, но и неговия морален смисъл. Защото народ, който познава цената на свободата си, не може да бъде подчинен. А България – изстрадала, възродена и устояла – ще пребъде, докато в нас живеят чувството за дълг къмотечеството, уважението към историята и вярата в бъдещето на Родината.
Слава! Вечна слава на падналите герои!
Да живее свободна България!Бог да пази България!
