Легендата на Ботев Пловдив и българският футбол Динко Дерменджиев напусна този свят. Рано тази сутрин, в малките часове на 1 май, емблематичният играч и треньор на "жълто-черния" клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт.

Чико си отиде месец преди да навърши 78 години, а отсъствието му ще остави болезнена празнота в голямото семейство на ботевистите.

ПФК "Ботев" изказва своите дълбоки съболезнования на семейството и близките на Динко Дерменджиев.

Каквото и да се каже за Динко Дерменджиев със сигурност няма да бъде достатъчно, за да опише приноса му за историята и харизмата на нашия клуб, както и за простиращия се далеч над рамките на футбола и спорта негов интелект.

Една от най-големите личности в историята на българския футбол, остава завинаги в историята на любимия му Ботев с това, че прекара цялата си кариера на състезател с жълто-черната фланелка.

Шампион и носител на Купата на България с жълто-черната фланелка. Неизменен титуляр в националния отбор, с който участва на три световни първенства.

След приключване на състезателната си кариера, Дерменджиев влиза в треньорското поприще, където също оставя дълбока диря с новаторския си подход, способността си да открива и развива млади таланти и смелостта да залага на тях.

Чико се превръща в архитекта на славния и пълен със собствени кадри „жълто-черен“ тим, който играе най-зрелищния футбол в България и постига паметни победи в Европа през 80-те години.

Цифрите и статистиката са неспособни да поберат в себе си влиянието и отпечатъкът, които Легендата оставя след себе си върху футболната история на Ботев Пловдив.

Но все пак, ето ги и тях:

Динко Дерменджиев, наричан с огромна любов от жълто-черните привърженици – Чико, е роден през 1941 г. навръх Деня на Ботев и загиналите за свободата на България - 2 юни.

Дерменджиев започва футболната си кариера като вратар в "Марица" Пловдив. През 1959 година преминава в редиците на "канарчетата", където защитава честта на ботевистите цели 19 сезона и се превръща в най-знаковата и разпознаваема фигура на "жълто-черните" в историята на клуба.

С екипа на "Ботев" Дерменджиев изиграва 447 за първенство, в които отбелязва 194 гола. В европейските клубни турнири записва 10 двубоя, в които отбелязва 3 попадения.

Чико е шампион с "Ботев" през 1967 година, носител е на купата на страната през 1962 година, вицешампион през 1963 година и бронзов медалист през 1961 година. Носител е на Балканската клубна купа с "канарчетата" през 1972 година.

Обявяван е за "Футболист на Пловдив" през 1966, 1967 и 1976 година, "Заслужил майстор на спорта" през 1967 година и за "Спортсмен №1 на България" през 1974 година.

Динко Дерменджиев е избран от привържениците на "Ботев" Пловдив за футболист №1 на клуба за ХХ век.

В националния отбор на България изиграва 58 срещи, в които бележи 19 гола. Чико участва на три световни първенства - в Чили през 1962 година, в Англия през 1966 година и в Мексико през през 1970 година.

Като треньор е начело на Ботев в периодите 1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001:

Носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист в първенството през 1981 и 1983 и финалист за Купата през 1984 и 1991 г.

Освен Ботев води още отборите на

Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999).