Както всяка година, така и през 1937 година, клубът бе съставил своята програма за тържественото отпразнуване на Ботевия ден. С една от важните точки в програмата се нареждаше от родната къща на Христо Ботев в град Калофер да се пренесе пръст и рози от Розовата долина, които да се поставят при паметника му на клубното игрище. Пръста и розите трябваше да се пренесат по спортен начин чрез бегачи с такъв разчет, че да пристигнат точно на време, когато ще започне Божествената молитва при паметника.

За да се проведе това трябваше да се организират бегачи не само от клуба, а и от всички селища по и около пътя на град Калофер до град Пловдив. От всички селища младежи ревниво се отзоваха на клубната покана и всички на уреченото време са заели своите места, очаквайки другарите си бегачи от посока на Калофер. По сивото шосе, което като змия се вие по долини и възвишения от град Калофер до град Пловдив се носят бегачи, напрегнали всички сили, носейки пръста и розите, предавани от пост на пост на бегачи, за да ги отнесат на паметника на клубното игрище.

На игрището всички клубни членове, духовенството, официални лица и гражданството са около паметника в очакване на бегачите. Часът наближава. Всички са във възбудено състояние. Всеки се пита, ще дойдат ли бегачите на време, ще изпълнят ли задачата си бегачите от село…? Разстоянието не е малко? В момента постът съобщава – бегачите пристигат! Вълнение и радост се очерта по лицата на всички. Ето ги заруменени и потни от бързия бяг напрягат последни сили. Гръмко като по команда ура се изтръгва от всички гърла…

Паметникът е обсипан с рози от Розовата долина, пръста е поставена в основите му, към небето духовенството отправя Божествена молитва, а широкото вдъхновено каменно чело на Христо Ботев свети и пръска ослепителни лъчи от греещото го слънце, с образ горд и величав. Така името на Христо Ботев обедини усилията на младежите от градове и села, които в луд бяг пристигнаха на поклонение пред паметника му.