Без никакво съмнение голямото завръщане на Тодор Неделев в българското първенство ще е едно от централните събития в пролетната част на кампанията. И той напълно го заслужава, защото е Последния мохикан на Ботев. А такива като него почти няма и в другите клубове.

Трудно може да се осмисли, но Тошко

прави нещо непостижимо

в ерата на модерния футбол. С доста усилия може да се открие името на друг футболист, който от 2011 до 2023 г. е свързван в България с името на само един клуб. Може да се пренебрегне малкото време, в което носеше екипа на немския Майнц с предлога, че той е роден в жълто-черен. И подобно на Франческо Тоти, може да играе само за един клуб. А като му дойде времето да се превърне за Ботев Пловдив в това, което е Динко Дерменджиев – вечна легенда.

Някак тихомълком, най-вече заради пословично скромния си характер и тихо поведение, Тошко не се качва на гребена на славата. Не е като другите съвременни инфлуенсъри, а предпочита по старомодному да говори с играта си на терена. Търпи безропотно и критиките с митичните обвинения, че стои в Ботев Пловдив, защото нещо не му достига да реализира потенциала си и на друго място. През годините го пращаха къде ли не по света и у нас, но той без никаква парадност остана верен на двуцветната фланелка и на бултрасите. Много неща в Ботев се промениха, но едно остана неизменно като последната запазена частица от харизмата на този славен клуб. И това нещо се нарича Тошко Неделев.

Поради една или друга причина Ботев се променя. Не може да се скрие фактът, че това не е отборът, който помним от миналото. Новите управници сигурно са чували това-онова за славните времена, но са с друга концепция за настоящето. И то се вижда на терена, само фланелките са същите като цветове, всичко останало е различно. Но от февруари

с връщането на Големия

не Лебовски, а Неделев нещо от автентичното ще се прибере у дома. Нещо канарско, ботевистко, което да ти сгрее душата и сърцето. И наистина колко голям е Тошко, как винаги намира начин да блести и в същото време да е полезен за отбора. И как нямат никакво значение имената на актуалните му партньори. Все едно е дали ще се казват Косоко, Бароан, Маркиньос, Току, а сега го чака взаимодействие с неуловимия Ману. Двамата могат да направят вълнуващ тандем. Холандецът вкара 7 пъти в 14 мача през есента, а с Неделев до себе си може спокойно да отбележи двойно повече през пролетта.

Точно тези виртуозни и вълшебни пасове липсваха на канарчетата през цялата есен. Нещо специално от Тошко можеше да даде друг ход на мачовете с Апоел Никозия. Ако диригентът беше на терена, можеше и точките в първенството да бъдат двойно повече. Защото в интерес на истината Ботев Пловдив има голям потенциал. Не случайно дори с такъв треньор като Азрудин Валентич отборът спечели бронзовите медали в предишното първенство. Но точно през есента пролича колко голяма е била заслугата на най-влиятелната им фигура. 6 гола и 6 асистенции в 30 мача може би не звучат респектиращо, но всички, които гледат редовно Ботев, знаят, че Неделев е много повече от сухата статистика. С него настроението просто е друго.

Прекрасно е, че Тошко Неделев се завръща. Халфът може да излезе още в контролата срещу Гигант днес. Той носи радостта на публиката. Дано си върне бързо формата и да покаже онова, което само той го може. А пътят към славата той го е извървял отдавна. Но нека да имаме поне още 5-6 годинки да му се наслаждаваме. А последните 7 месеца просто да са един лош сън.

''Тема Спорт''