Филмът за Наим Сюлейманоглу - хит в Турция и Европа

11 Ян 2020 15:32

 

Все още няма яснота кога ще бъде показан в България игралният филмът „Джобния Хелкулес: Наим Сюлейманоглу“. Лентата, която е посветена на историята и успехите на легендарния щангист се радва на голям зрителски интерес в Турция, а вече и по екраните на доста от европейските държави. Акцент във филма, който беше сниман два месеца през лятото и в България, е Възродителния процес, след който Наим бяга в Турция.

Три олимпийски титли, седем световни титли, 46 световни рекорда и 190 килограмова щанга, три пъти по-тежка от собственото му тегло – всичко това стои зад името на Наим Сюлейманоглу. Висок едва 147 см. За Дарик братът на Наим – Мухаррем Сюлейманоглу разказа за част от снимките на филма, за събитията представени в него и за личните си планове да се завърне в България, след като се пенсионира като треньор по вдигане на тежести в Анкара.

Филмът беше показан по екраните в Турция две години след като легендарният шампион на България и Турция си отиде от този свят. Още в първите дни след премиерата постави рекорд по гледаемост в Турция. Сега събира зрители в киносалоните в редица западноевропейски държави.

Лентата, която разказва за живота му събира историята за детството му в родното село Птичар, пътят към успеха и бягството му в Турция заради смяната на имената на българските турци. Наим носи невиждана дотогава слава за Турция, като се има предвид, че до бягството му там през 1986 г. страната е известна с постижения основно в два спорта - борбата и футбола.

Все още няма яснота кога филмът ще бъде показан в България

Братът на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу не знае кога лентата ще стигне и до България. Пред Дарик той каза, че се се надява той и голяма част от актьорите да бъдат в страната ни за премиерата. „В момента се показва в 12 държави – Великобритания, Германия, Белгия, Швеция и други страни в Европа. Сведения кога ще дойде в България нямам, има някакви проблеми с продуцента там. Снимаха два месеца в България – в Момчилград, Кърджали, в Пловдив, София и Варна“, разказа по-малкият брат на легендарния щангист.

Пред Дарик Мехаррем Сюлеманоглу – по чиято биографична книга е изготвен и сценарият на филма, обясни, че филмът максимално се доближава до живота и историята на брат му. Разказва се как Наим започва със щангите, за трудолюбието и успеха му, за времето на Тодор Живков и смяната на имената.

За успеха на филма допринася и удивителната прилика с Наим на главния герой – 21-годишният актьор от турско-холандски произход Хаят Ван Ек. „Доста, доста прилича на Наим“, казва братът на легендата. Като треньор по вдигане на тежести той е подготвял почти всички актьори за снимките. „Имаше роля за Абаджията, за помощник-треньорите, за Стефан Топуров. Самият Хаят също работих с него – над 10 месеца тренирахме заедно“, казва той.

И добавя, че „да се работи с артисти е много по-лесно, по-лесно възприемат, защото артист да си е дарба“.

Никой в семейството не знаел за бягството на Наим

Филмът разказва за трудната раздяла на Наим със семейството, за ролята на турския премиер Тургут Йозал, благодарение на когото драматичното бягство на Наим завършва благополучно на турска земя. Йозал изпраща личния си самолет, за да докара Наим в Турция и го взима под своя опека като негов духовен баща. „През 1986 г. в Мелбърн бяхме заедно преди да избяга, просто си остави багажа в моята стая и на мен нищо не ми каза, че ще избяга тогава. Никой от семейството не знаеше – тогава режимът беше много строг“, спомня си Мухаррем Сюлейманоглу.

Авторите на лентата са се стремили да пресъздадат атмосферата по онова време в България. Послужили са си с автентични кадри от пленума на БКП за преименуването, от призива на Тодор Живков, който отприщи изселническата кампания. Запитан дали е останала горчивина в Наим към България брат му каза, че след промените той е идвал по няколко пъти в годината в страната ни. „Имаше си приятели в София, в Пловдив, в Кърджали – режимът беше виновен, ако не бяха сменени нашите имена, брат ми можеше да остане в България, ние там сме родени, там сме образовани. За него тя си беше родина“, каза още Мухаррем Сюлейманоглу.

„Ние почти забравихме вече. Дори и да разказваме на младите - нещо, което не си изживял, няма как да го разбереш“, казва той запитан дали 30 години след промените в България изселниците ни в Турция са забравили за раната от Възродителния процес. „Не става въпрос за България, а за режима тогава“, казва още братът на легендата.

Наим е пример как всеки с работа и вяра може да успее

Мухаррем Сюлейманоглу е убеден, че филмът може да бъде пример за днешните млади. „Като се работи и като има и вяра, всеки може да успее в живота си – това показва историята на брат ми“, казва той.

Признава, че като треньор днес работи по-трудно с новото поколение. „Много по-трудно е, сега с тези компютри и телефони спортистите изобщо не ги оставят. Само интернет гледат“, казва Мухаррем Сюлейманоглу. Като треньор в Анкара има постижение – олимпийски шампион през 2004 г. в Атина, също изселник от България, има и европейски вицешампион сред момчетата, които тренира.

За старата слава на българската школа в щангите братът на Наим Сюлейманоглу си спомня само с добро, днес не се влага толкова в спорта като средства и усилия смята той. „Сега няма толкова грижи за спорта – гледам, че има и много млади таланти в българската школа, но то навсякъде почти само футбол се гледа. Навремето се грижеха – сега няма и такъв ангажимент и на клубовете и на министерството“, казва още той.

„В Турция сме, но все за България мислим“

Няколко пъти Мухаррем Сюлейманоглу се извини за това, че е позабравил българския, но пък не пропусна да отбележи, че изселниците ни в Турция все за България мислят. Даже и той планира със съпругата си след като излезе в пенсия да се завърне в родината.

„Винаги все за България си мислим – тук сме, обаче за България мислим. Всяка година си идваме, но стоим само по един месец, защото толкова е отпуската, но след две години и половина като се пенсионирам и сега си правим планове къде ще живеем. На село ще имаме една къща, в Кърджали ще вземем и един апартамент, защото не знаем дали ще можем изкараме зимата на село. Ние сме селски хора, но толкова време вече печки не сме палили“, разказва с усмивка плановете си Мухаррем Сюлейманоглу. До него съпругата му развълнувано помага с българските думи, които той търси понякога за разговора ни.

Дотогава очаква премиерата на филма за Наим в България, където да дойде заедно с екипа актьори при представянето на историята на "малкия голям човек", който възхити света...

Main Menu