Имат ли място в ЕС страни като Полша, Унгария, а изглежда и България, които не искат да приемат основните европейски ценности, върху които се крепи съюза от създаването му насам

Честите сблъсъци на Полша с Европейския съюз (ЕС), откакто управляващата партия "Право и справедливост" дойде на власт преди пет години, винаги са имали потенциала да предизвикат дебат за бъдещето на страната в блока. Сега Варшава спори с Брюксел за бюджета и пакета за възстановяване на ЕС за 1,8 трлн. евро общо. Това обаче разпалва нова дискусия за евентуалното излизане на Полша от блока, пише FT в свой анализ, съобщава Investor.бг.

Миналата седмица, след като Полша и Унгария заплашиха да наложат вето на многогодишната финансова рамка и фонда за възстановяване в знак на протест срещу план на ЕС за обвързване на достъпа до еврофондове със спазването на принципите на правовата държава, консервативното списание Do Rzeczy пусна на първа страница заглавие „Трябва да кажем на ЕС: Достатъчно“ и материал „Polexit - имаме право да говорим за това“.

Редакторът на Do Rzeczy Павел Лисички Лисицки, спори за върховенството на закона и „произволното разширяване“ на правомощията на Брюксел и желанието му да оценява държавите членки като една от причините да се разглежда Polexit. Той също така цитира „все по-безсрамния опит на ЕС да натрапва ЛГБТ идеологията върху Полша“, подчертавайки убеждението на полската десница, че либералните ценности на блока представляват основна заплаха за традиционната католическа идентичност на страната.

Въпреки нарастването на напрежението, поне в краткосрочен план има малка перспектива Полша да напусне ЕС. Проучванията на общественото мнение показват, че над 80% от поляците искат страната им да остане в блока. Това е повече от 78-те процента, гласували за присъединяването към Съюза през 2003 г.

Въпреки че „Право и справедливост“ е в постоянни сблъсъци с Брюксел, депутатите на партията също декларират, че нямат никакво желание страната им да излиза от блока. „[Идеята за] Polexit е пълен абсурд, никоя политическа сила никога не е формулирала такова искане и [управляващата коалиция] ще бъде последната, която ще повдига този въпрос или ще води този дискурс в тези условия“, коментира външният министър на Полша Збигнев Рау.

По-малко ясно е как ще се развие дебатът за бъдещето на Полша в ЕС в дългосрочен план. Свободите, които ЕС дава на поляците - да учат и работят в чужбина, остават изключително популярни, както и средствата, които помагат за захранването на полската икономика през последните 15 години. За много от по-възрастните поляци членството в ЕС символизира и обръщането на страната на запад след 40 години съветско господство.

Опонентите на „Право и справедливост“ обаче се опасяват, че сблъсъците с Брюксел и многократните „изстрели“ към ЕС могат в крайна сметка да изместят общественото мнение срещу блока и един ден да изведат Полша по същия път, по който мина Великобритания. Партията и съюзниците и не затрудняват особено опозицията да изложи този аргумент. Президентът Анджей Дуда определи ЕС като „въображаема общност с малко последици за нас“, премиерът Матеуш Моравицки наскоро предупреди, че блокът рискува да се превърне в „олигархия“ и че плановете му да обвърже финансирането с върховенството на закона може да доведе до неговия колапс.