_medium.jpg)
Източник: EPA/БГНЕС
Клаузата за взаимопомощ в Европейския съюз е ясна и не подлежи на тълкуване, заяви френският президент Еманюел Макрон, след като лидерите на ЕС възложиха изготвянето на план за практическото ѝ прилагане на фона на нарастващи съмнения относно ангажимента на САЩ към НАТО.
Темата придобива особена актуалност след критиките на американския президент Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО заради липсата на подкрепа във войната с Иран, както и след по-ранните му изявления, включително заплахи за придобиване на Гренландия от Дания.
Макрон подчерта, че член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз - т.нар. клауза за взаимопомощ - е "напълно ясен" и не оставя място за двусмислие. За разлика от член 5 на НАТО обаче, европейската разпоредба не разполага със собствени оперативни планове и военни структури и досега е била задействана само веднъж - от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г.
Изявлението беше направено по време на съвместна пресконференция в Гърция с премиера Кириакос Мицотакис. Двамата лидери подчертаха, че усилията за укрепване на европейската отбрана трябва да допълват, а не да заменят НАТО.
"Европа трябва да развива стратегическа автономия и да увеличава инвестициите си в отбрана, като по този начин укрепва европейския стълб на НАТО", заяви Мицотакис.
Решението за разработване на конкретен механизъм за прилагане на клаузата за взаимопомощ отразява нарастващото желание в ЕС за по-голяма самостоятелност в сферата на сигурността, в условията на променяща се геополитическа среда и несигурност в трансатлантическите отношения.
Франция и Гърция са договорили удължаване на двустранното си споразумение за отбрана и сигурност, включващо клауза за взаимна военна помощ, на фона на нарастващото напрежение в Европа и Близкия изток.
Споразумението, първоначално подписано през 2021 г., бе подновено за нов петгодишен период, като новата версия предвижда и възможност за автоматично продължаване след изтичането му . То задължава двете страни да си окажат подкрепа, включително с военни средства, при въоръжено нападение срещу една от тях.
Решението беше потвърдено по време на визитата на френския президент Еманюел Макрон в Атина и срещата му с премиера Кириакос Мицотакис, където страните подписаха обновеното споразумение и допълнителни документи за стратегическо партньорство .
Новият договор разширява рамката на сътрудничество не само в отбраната, но и в сфери като енергетика, икономика и сигурност, като същевременно потвърждава ангажимента на Франция към защитата на гръцкия суверенитет .
Според международни медии обновяването на пакта е част от по-широка тенденция в Европа за засилване на стратегическата автономия и отбранителните способности на фона на несигурността около ролята на САЩ в НАТО .
Френско-гръцкото споразумение се разглежда като един от най-конкретните примери за задълбочаване на европейското отбранително сътрудничество, особено в контекста на напрежението в Източното Средиземноморие и по-широката геополитическа нестабилност.
Паралелно с това Макрон заяви, че Франция е съсредоточена върху усилията за отваряне на Ормузкия проток, ключов маршрут за глобалните енергийни доставки, който в момента е силно ограничен заради конфликта между САЩ, Израел и Иран.
"Целта ни е пълно възстановяване на корабоплаването в следващите дни и седмици, при спазване на международното право и гарантиране на свободата на навигация", заяви Макрон, като предупреди, че самата геополитическа несигурност може да предизвика пазарна паника и недостиг на ресурси.
Предупреждения за сериозни последици отправи и главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуянe, според когото ако кризата продължи още няколко месеца, светът може да се изправи пред недостиг на енергия. По думите му около една пета от глобалните доставки на петрол и газ преминават през протока, което прави всяко прекъсване критично за световната икономика.
Корабоплаването в района вече е сериозно затруднено, след като Иран задържа търговски съдове, а САЩ наложиха блокада на ирански пристанища. Над десет държави са заявили готовност да се включат в международна мисия за защита на корабоплаването, ръководена от Франция и Великобритания, въпреки че Вашингтон сигнализира, че не разчита на съюзническа подкрепа.
"Всички сме в една лодка - и то в лодка, която не сме избрали", коментира Макрон, подчертавайки, че глобалните икономически последици от конфликта вече се усещат в редица региони./news.bg
