На 11 май църквата ни почита паметта на Светите братя Кирил и Методий. Имен ден празнуват всички, които носят имената Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.

Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, свети свети Кирил и Методий са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица - първата азбука, която служи за писменост на старославянския език.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език.

Той придобива популярност като църковнославянски език, но определен от най-големите слависти като български език. Това помага за разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.

Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

На 11 май 1851 г. в Пловдив българският писател и езиковед Найден Геров организира официално първия празник в чест светите братя Кирил и Методий.

Празненството се състои в епархийското училище, кръстено на създателите на глаголицата.

Датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданско и държавно честване остава на 24 май.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

За официален празник 24 май е обявен от 15 ноември 1990 г.