Депутатите одобриха ограничения кой може да е служебен премиер

За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“.

Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „за“, трима „против“ и без „въздържал се“ на извънредното заседание днес.

Вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.

Преди началото на заседанието Надежда Йорданова („Продължаваме промяната - Демократична България“) обясни, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено, предаде БТА.

„Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата – към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", заяви Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.

Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.

Депутатите приеха вчера текстовете, свързани с двойното гражданство за народните представители и министрите. Министър Славов коментира, че решението за двойното гражданство е суверенно решение на българския парламент.

Депутатите се отказаха от идеята датата на националния празник на България да бъде променена от 3 март на 24 май и приеха основните разпоредби, свързани с мандатността на главния прокурор, Висшия съдебен съвет и начина, по който се попълват квотите.