В рубриката "Високо напрежение" пред Татяна Йорданова жени разказват как вместо желаната работа в чужбина, години наред са принуждавани да проституират
Крием имената в тази история, защото белегът, останал върху тези жени, е достатъчно голям. Дълго време психолози са работили с тях, за да успеят днес да разкажат преживяното така, сякаш разказват чужд филм на ужасите. Всяка дума тук обаче е реалност. Действителност, която дори държавата подценява.
Любовта като капан
Била е на 18, когато вече е знаела – животът е труден и не всеки има късмета да се роди в семейство, което да му помага. Израснала без майка, с баща, зависим към алкохола, тя живее твърде близо до недоимъка. Среща него. Мъж, който в началото е само виртуална емотикона във Facebook. По-късно е нейната любов. Още по-късно нейният най-лош късмет в живота.
„Комуникирахме си във Facebook около 3-4 месеца. Възприемах го като приятел, като близък, на когото мога да имам доверие. Той ме намери, когато бях доста нестабилна и уязвима. Беше единственият човек тогава, който ме окуражаваше, който ме разбираше, който ме подкрепяше, от който получавах цялото облекчение за мен, с когото се чувствах много добре, чувствах се в добри ръце. И аз започнах да имам чувства към него. Той също към мен. Обещаваше ми цветя и рози. Обещаваше ми, че ще ми намери хубава работа. Че и той има хубава работа. Казваше ми, че ще отидем на хубаво място, скъпо платено, че след време ще създадем и наше семейство. Когато навърших 18 години, реших да отида при него. Казваше ми, че ще работим на полето и ще събираме плодове и зеленчуци“, разказва младата жена.
С това обещание в куфара отиват в чужбина. Още в първия ден истината започва да подсказва за себе си. „Когато отидох там, заварих и други хора в апартамента му. Попитах кои са те? Той ми каза, че били близки и познати, които просто си купонясвали, макар че това не ми приличаше на купон, а на оргия. След което той ме успокояваше и убеждаваше, че това е просто техен купон, че това е просто игра и ще приключи след два-три часа и всичко друго ще бъде наред, както ще бъде и занапред. Но една седмица по-късно той просто докара и други двама свои приятели сводници и ми каза: "От днес нататък ще работиш за мен и ако няма да го направиш, си намери пари и финанси да се прибереш там, откъдето си". Аз нито знаех езика, нито имах пари в себе си. Нямах нищо и искам-не искам, трябваше да го направя. След първите ми клиенти, което беше доста голям шок и ужас за мен, само аз си знам как съм го изтърпяла и преживяла. Той видя, че може да изкарва пари от мен и започна да ме изкарва на пътя всеки ден. Изпитвах обич към него. Бях заслепена от любов и от чувства и просто реших, че въпреки всичко ще остана да работя за него, защото той е целият ми свят, всичко за мен. Обещаваше ми, че с парите, които ще изкарваме, ще се купим жилище, ще живеем заедно и че тази работа ще бъде само временна“, спомня си тя.
Тази „временна” работа продължава общо 5 години. Без нито един почивен ден. С наркотици, за да забравя къде се намира и какво прави, за да издържа 20 часа работа в денонощието. Илюзията за любов приключва в момента, в който тя е продадена в България. На други сводници – семейство с две деца.
„Те се издържаха, благодарение на парите, които аз изкарвах. Не работеха нищо. Държаха ми личната карта, съответно не ми позволяваха да имам допир до нея. Идваха и ме пребиваха от бой само и само за да стана, за да мога да се събудя набързо, да се изкъпя и да започна работния ден с търсенето на клиенти. Давах им парите след всеки клиент, които те просто проиграваха, изпиваха ги, изяждаха ги, допълнително си купуваха и скъпи коли. Дневно говорим между 1000 и 3000 лева. Усещах, че нямам сили и не мога повече да издържам това нещо физически и психически. Когато съм ходила на работа при клиенти, се е случвало от умора да заспивам. В повечето случаи го правех без предпазни средства, защото за това нещо, когато е без презервативи, се заплащаше по-висока такса, а тях ги интересуваше само колкото може повече пари да вземат. Не ги интересуваше моето здраве. Живях в техния апартамент, при което естествено си имахме някои техни правила и закони. Тоалетната реално се ползва само от тях. Аз тоалетна нямах право да ползвам, защото тях ги беше страх да не се заразят с някоя болест, прихваната от мен. Когато се хранехме, имах отделени специални прибори и чинии, които само аз да ползвам, а те си ползваха всички останали. Имах право да се къпя точно само две минути в банята, а ако закъснея - пак ме пребиваха от бой“, разказва тя.
Умножете тази история 800 пъти. Толкова са случаите на сексуален трафик само за 5 години. Мъже, жени, деца, някои от които малолетни – всяка година десетки хора подават сигнал, че са принудени да проституират. Влезлите в затвора за тези пет години са 60.
„Невъзможното“ бягство
Психолози, които работят всеки ден с жертви на сексуална експлоатация, казват, че трафикантите са добри психолози, които знаят как първо да съблазнят, а след това да манипулират жертвата. „Трафикантите са се постарали жертвата да бъде достатъчно изплашена - да знае, че каквото и да направи, те ще я намерят и едва ли не няма как да избяга. Показват, че са приятели с някого от полицията, че имат връзки там. Много често трафикантите използват хора, облечени в униформи. Това всъщност не са истински полицаи. Но част от пречупването е, когато човек в униформа дойде и може също да използва услуги или да я насили. Или жертвата да види разговори на трафиканта с полицая или униформеното лице. Всъщност в съзнанието ѝ остава това, че те са заедно и тя не може да разчита и да има доверие на полицията“, разказва психологът Моника Николова.
Кой попада в този капан
Противно на стереотипите, това не са екзотични истории, типични само за маргинализирани общности. Психологът Анна Николова казва, че единственото общо между всички жертви, е фактът, че в някакъв етап от живота си са се чувствали слаби, подценени, сами и уязвими.
„Винаги се насочват в момент, в който си изключително нестабилен - или си на ръба, или нещо, което много често се случва при млади хора, млади момичета, които имат нестабилна семейна среда, или са израснали в социални услуги - така наречените центрове за настаняване от семеен тип. Това може да бъде живот и в бедност, и в нищета. Това може да бъде наличието на някакво увреждане или заболяване на жертвата. Затова те са изключително склонни да се свържат с човек, който им дава онова, което не са получили, но имат нужда от него. Сигурност, усещане за това, че имаш гръб, усещане за това, че те обичат, че те уважават и че си значим за някого", посочва специалистът.
Всъщност всичко това си има предистория - историята на любовта. В 90% от случаите историите започват така - само за малко, но краят, за съжаление, никога не идва.
Офертата за "безобидна работа", която завършва с проституция
Другият сценарий за вкарване в схемата на трафик е предложение за работа. Една голяма част от случаите на сексуална експлоатация започват така.
„Тук може някой път да дойдат близки приятели. Отново идват и казват: „На мен ми предложиха работа в чужбина. Останах много доволна или доволен. Мога да те уредя“. Първоначално им е била предлагана работа в чужбина, да кажем да работи в ресторант, фризьорка, нощно заведение, ресторант за бързо хранене. Отново звучи добре, но пристигайки на място ѝ се казва, че тя няма да работи в ресторант за бързо хранене, а ще работи в нощен клуб и ще обслужва мъже, или пък е заключена в някой апартамент и водят клиенти при нея, или я развеждат по адреси“, споделя психологът Моника Николова
Какво прави държавата?
В редица доклади България е критикувана за това, че има само 3 приюта, в които могат да се полагат специализирани грижи за жертвите на трафик. Или иначе казано, това са общо 26 места, които се оказват крайно недостатъчни
Държавата ни обаче има и друг грях към жертвите на трафик. Денонощната гореща телефонна линия, която всяка година получава 1300 обаждания от жертви и много често се оказва спасение за някого, месеци наред беше изключена. Не работеше, защото неправителствената организация, която я поддържаше, нямаше финансиране. А държавно такова не се предлага.
Nova.bg
