Снимка : БГНЕС
Финансовата устойчивост на страната и публичните финанси е приоритет за служебното правителство. Това е и основната цел на Бюджет 2025. Това стана ясно от коментара на финансовия министър Людмила Петкова по време на изслушването си в парламента, инициирана от БСП-Обединена левица.
Бюджетът, по думите й, ще довете до критики и позитиви. Тя призна, че в макрорамката за следващата година не са заложени политики, тъй като такива трябва да бъдат зададени от редовна власт. Освен това стана ясно, че въпросът за данъка върху свръхпечалбата на банките остава отворен. Ако депутатите гласуват това облагане, МФ има готовност да реагира. Самата Петкова призна, че е привърженик на облагането на свръхпечалбата на всички и ако законотворците искат, има готовност да им представи готов законопроект.Петкова обясни, че ръстът на заплатите и пенсиите, когато не се основават на икономическа логика, създават дисбаланси. Затова има нужда от мерки, които да върнат нужния баланс в държавните финанси. Иначе финансист номер едно отчете, че ръстът на доходите повишава благосъстоянието на хората - нещо, което е приоритет на всяко управление.
Темпът на увеличаване на разходите надвишава чувствително темпа на увеличаване на приходите, предупреди министър Петкова. За да се постигне 3% дефицит, са нужни 12 милиарда лева за баланс между приходи и разходи. Бюджет 2025 предвижда растежът на БВП да се повиши до 2,8%. Очаква се инфлацията да продължи плавно да се забавя и да достигне до 2,4%.
Служебният финансов министър посочи, че дефицитът е в размер на 3%, а държавният дълг през 2025 г. ще достигне до 59,8 милиарда лева. Фискалният резерв остава непроменен.Над 92 милиарда лева са очакваните приходи или с над 20 милиарда лева спрямо предходната година. С 15 милиарда лева повече са очакваните приходи от данъчно-осигурителни приходи. За МФ, уточни Людмила Петкова, било по-лесно да се вдигнат данъци и осигуровки, които по принцип гарантират стабилност на приходите. Но нямало подкрепа.
Мартин Димитров от ПП-ДБ е притеснен от заложените приходи в бюджета. Най-убийствените мерки за бюджета, по думите му, са заложените от ГЕРБ и ДПС - разходи, за които пари нямало. Какви са буферите, попита депутатът.Людмила Петкова го "захапа", заявявайки че за него явно разходите били реалистични. Необходими са приходни мерки от 20 милиарда лева, каза тя. Четири милиарда лева приходи за догодина са под въпрос, тъй като това са плащания по ПВУ. Ако няма пари от Европа, започнатите проекти по ПВУ трябва да се финансират от държавния бюджет, а такъв разход не е планиран. С 1% ръст на ДДС ще гарантира приход от 1 милиарда лева. 1% ръст на осигуровките е приход в това перо от 600 000 лева.
Сами си давате сметка с колко трябва да се повишат данъците и осигуровките, за да се покрият разходите, изтъкна финансовият министър. Петкова каза, че е мисия невъзможна да се внесе бюджет без политическа подкрепа.
ДПС-Ново начало няма да подкрепи никакво свиване на разходите, стана ясно от думите на Йордан Цонев.
Под 200 милиона лева годишно влизат в хазната от концесионни такси, стана ясно още по време на обсъждането. Концесионните такси са нищожни в сравнение с печалбите, според министъра на финансите.
Венко Сабрутев пък заподозря, че от бюджета липсват парите за инвитро процедури и за компенсациите за неприетите деца в детските градини. Людмила Петкова го успокои, че пари за тези дейности има.
