Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви пред депутатите, че ресорното ведомство прави всички възможно по силите си, за да предложи проектобюджет с до 3% дефицит и с разходи до 40% от БВП, макар да уточни, че тази работа никак не е лесна. Тя беше призована на изслушване от ПГ на „Възраждане“, за да разясни какви са точните размери на забавените за 2024 г. бюджетни плащания, скрити и забавени от Министерството на финансите в името на постигане на 3% бюджетен дефицит.
„Полагаме неимоверни усилия да се справим с тежката ситуация. Ние ще направим всичко възможно България да има бюджет за 2025-а година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт. Работим върху мерки, които да дадат възможност да се увеличат приходите и да се коригират част от разходите“, разясни министър Петкова.По думите ѝ мисията е изключително трудна, подчертавайки, че основният приоритет въпреки всичко остава членството на България в еврозоната.
Мисията е изключително трудна, но това, което стои като основен приоритет, е членството на България в еврозоната. Макар някои да се опитват да внушат, че ние не искаме да влезем в еврозоната, искам да припомня, че на 9 юли 2020 г. правителството на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, вкара България в чакалнята на еврозоната, ако сте забравили, каза Теменужка Петкова, обръщайки се към ПГ на ПП-ДБ, след което ги обвини, че те са забъркали „цялата тази каша“ в публичните финанси.
На въпрос на Асен Василев кога Министерството на финансите ще публикува данните за приходите, разходите и бюджетното салдо за месец януари, Теменужка Петкова му отговори, че това ще се случи тогава, когато данните бъдат окончателно готови, тъй като в момента „всеки ги интерпретира както си иска“, а това по нейните думи докарва финансовите експерти в министерството ѝ в „стрес“.
В рамките на изслушването си пред народните представители Петкова представи наличната информация към този момент за фактурирани разходи, разходи за които не са издадени фактури, но има серификати за извършени дейности, разходи свързани с подписани споразумения за разсрочване на задължения от предходни години, която министерства и ведомства са подали към финансовото министерство.Според данните разходите, извършени през 2024 г., за които са издадени фактури, но не са разплатени, възлизат на 1,080 млрд. лева. Дейностите, които са извършени през 2024 г., за които са издадени сертификати за извършена работа, но не са издадени фактури, тъй като е казвано на контрагентите, че няма необходимия ресурс и по-добре тези фактури да не бъдат издавани, възлизат на 1,630 млрд. лева. Подписаните споразумения за разсрочване на разходи, които са били подписани през последните години, в т.ч.на разходи за лихви, разходи за дела, разходи за компенсации, са в размер на 913 млн. лева.
Формираният дефицит на Фонд „Сигурност на Енергийната система“ на практика е прехвърлен за 2025-а година и възлиза на 444 млн. лева, посочи Петкова.
