Второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е за 650 млн. евро, не е под въпрос, а ще бъде отказано със сигурност, въпреки че България е изпълнила 85% от реформите по него. Приход по второ плащане няма да има. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на брифинг в Министерски съвет.
До него за подкрепа застанаха още министрите на финансите, на транспорта, на енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството - Теменужка Петкова, Гроздан Караджов, Жечо Станков и Иван Иванов.
Дончев обясни, че е имал възможността преди седмици да анонсира в Народното събрание колко е тревожна ситуацията с Плана за възстановяване, но след серия от преговори с ЕК, няма особено радостни детайли за правителството и за обществото по ПВУ.
Основните теми са две. Първата тема са постъпилите плащания от ЕК към България - до момента се получили пари само по първия транш на ПВУ. Общо заложените реформи са 321 от целия план, като от тях България е изпълнила 115 реформи - някои от изпълнените реформи са за 6 и 7 плащане.
Използваните средства от полученото първо плащане са половината и с парите, с които разполага държавата, ще бъдат достатъчни до септември месец тази година. Крайният срок за извършване на плащания по ПВУ е август месец следващата година и при разговори с ЕК е станало ясно, че това е краен срок. След август месец 2026 г. разходите няма да бъдат допустими, коментира Дончев. Той добави, че правителството е постигнало съгласие с ЕК, че колкото и да е трудно и тежко подобно решение, най-разумното е да стартира анализ, който се прави с Министерство на финансите и да се вземе решение кои от проектите в плана да отпаднат. Ако не отпаднат сега, ще останат да бъдат финансирани от националния бюджет, което ще гарантира екстремен дефицит през 2026 г.
"За да бъда безкрайно ясен, критерият, по който ще отпаднат проекти, е дали проектът е започнал, дали има възлагане или изпълнение", изтъкна Дончев.
Той увери, че правителството ще бъде амбициозно да спаси колкото се може по-голяма част от финансирането, но властта ще бъде отговорна, за да не финансира по-голяма част от проектите чрез националния бюджет. Правителството ще е амбициозно и ще се опита да проведе всички реформи, включително и да убедят Народното събрание да приеме разработените и предложени промени в законите, подчерта Томислав Дончев. Половината от Плана за възстановяване и устойчивост е под риск, а средствата, които България получава от ЕК, са над 5 млрд. евро или 11 130 000 000 лв.
Томислав Дончев увери, че правителството ще се опита да спаси проектите по ПВУ, като ги прехвърли към оперативните програми, без да създава смут в системата и риск в бюджета.
Министърът на финансите Теменужка Петкова също изрази опасения, но и надежда, че правителството ще може да спаси част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. На брифинг в Министерски съвет Петков заяви, че от няколко седмици в Министерство на финансите се работи по това да се направи анализ по отношение на изпълнение на ПВУ и кратките срокове, които оставят за изпълнение на плана, амбициозните реформи, които са заложени. Окончателно този анализ трябва да е готов до две седмици, но до момента се показва, че 7 инвестиции и проекти не могат да бъдат реализирани до август 2026 и още 15 инвестиции, за които степента за реализация също е изключителни ниска. Това означава, че всички инвестиции, които няма да бъдат мода бъдат инвестирани, трябва да останат за сметка на националния бюджет, което пък от своя страна ще се отрази негативно към финансите на страната за 2025 и 2026 г.
Министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че след анализ в МЕ - ситуацията е не просто много тревожна, но критична и драматична. Станков обвини правителството на Кирил Петков, че е заложило в ПВУ неизпълними реформи. Всичко, което е заложено от правителството на Кирил Петков, влияе значително върху второто плащане и неизгодните реформи водят до това, че ще бъде бръкнато дълбоко в джоба на гражданите, ако реформите и плановете не се договорят, предупреди Жечо Станков. Той изтъкна, че трябва да се преосмислят реформите в енергетиката по отношение на изкарването на две енергийни дружества - ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ и извънредно поетия ангажимент за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи. Това са изкуствено поети ангажименти, оцени Жечо Станков. Приемането на Пътна карта за климатична неутралност не поема ангажименти пред Брюксел, а създава политическо напрежение, призна обаче Жечо Станков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов заяви, че новините от МРРБ също не са позитивни за забавяне на програмата за саниране. Това прави невъзможно реализирането на програмата ѝ в цялост. Тук не може да се говори за реформи, а за резултат от престъпно бездействие и неглижиране, което е довело до просрочие. Работим в авариен режим, за да спасим каквото можем по програмата за саниране, увери Иванов.
Министърът на транспорта Гроздан Караджов също изрази опасения, че оставащите за реализиране реформи са в много висок риск да не се случат или проведат, заради краткото време.
Най-важното е да има сключване на договори с превозвачи на обществения договор за ЖП превози. Тази инициатива трудно може да бъде изпълнена до края на годината особено ако има обжалвания. Въпреки това Гроздан Караджов ще направи опит да се случи да има подписани договори, както е по ПВУ. В процес е и закупуване на 35 електрически влака, като краят на срока е 16 месеца. Въпреки това Гроздан Караджов ще направи опит да спаси тази инвестиция, като са водени разговори с ЕК през седмицата и правителството е срещнало разбиране. Другата инвестиция, която е поставен под риск е инвестицията за широколентовия достъп, доколкото срокът за подаване на документи е до 11 април.
