Парламентарната комисия по здравеопазването не прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Ивайло Шотев и група народни представители. Предложенията са свързани с основните възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в държавните и общинските болници.
Законопроектът беше отхвърлен с два гласа „за“, 12 „против“ и двама „въздържал се“.
Според внесените текстове държавните и общинските болници не трябва да разпределят печалба от дейността си, ако не са осигурени възнаграждения на персонала и ако не са предприели действия за увеличение на възнагражденията с минимум 10%. Ако печалбата не е достатъчна за увеличение на възнагражденията на медицинския персонал, печалба не се разпределя.
Вносителите предлагаха основното месечно трудово възнаграждение на лекар или дентален лекар без специалност, както и на магистър-фармацевт без специалност, да бъде не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната.
За медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите се предвиждаше минималното възнаграждение да бъде не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата.
Предвиждаше се още допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер не по-малък от 0,5% от минималната работна заплата за всеки отработен час.
Според проекта съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в болниците трябваше да бъде не повече от 10:1. Предвиждаше се още допълнителното месечно възнаграждение за управител, изпълнителен директор, директор или прокурист на държавна или общинска болница да не надхвърля два пъти средната работна заплата на медицинския персонал.
В законопроекта беше записано още членовете на органите на управление на държавни и общински болници да публикуват на интернет страниците си данни за всички доходи, които получават от лечебното заведение, както и от други лечебни и здравни заведения и дружества, свързани с производството, вноса или търговията с лекарствени продукти и медицински изделия.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че Министерството на здравеопазването принципно подкрепя повишаването на възнагражденията и задържането на медицинските специалисти, но обърна внимание на редица проблеми в предложенията.
По думите ѝ законопроектът не предвижда допълнителен финансов ресурс, а въвеждането на задължителни минимални възнаграждения създава риск от сериозно влошаване на финансовото състояние, особено на общинските болници.
„Прави впечатление, че законопроектът е фокусиран върху държавните и общинските болници, но са изключени частните болници“, добави Ивкова.
Подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев заяви, че подкрепя становището на Министерството на здравеопазването.
„Заплатите трябва да се актуализират, но по механизъм за положен труд, а не по стара социалистическа система“, каза той.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата възрази срещу обвързването на минималните възнаграждения със средната работна заплата за страната.
„Не подкрепяме предложенията“, заяви той и добави, че решението е в подписването на Колективен трудов договор.
Боян Петракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България призова да се търсят механизми, които не са проинфлационни.
Иван Кокалов от КНСБ заяви, че „за пореден път се лекуват симптомите, а не заболяването“.
„Не подкрепяме предложенията, защото са против нормите на социалния диалог и нито ще удовлетворят работещите, нито ще се излекуват раните, създавани години наред“, каза той.
Василена Димитрова от Инициативен комитет „Бъдеще в България“ заяви, че всеки в сектор здравеопазване трябва да получава достойно възнаграждение и подкрепи мерките за стимулиране на продължаващото обучение и нощния труд.
Андрей Марков от Българската болнична асоциация също подкрепи позицията на Министерството на здравеопазването и заяви, че в законопроекта липсва посочен финансов ресурс.
Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева призова народните представители да намерят решение на проблема с недостига на медицински сестри, като припомни, че средната им възраст вече е 57 години.
