Вселената на художника Вълчан Петров изпълни Зала „2019“ на Градската художествена галерия, разказана с картините и пластичните обекти в неговата голяма ретроспективна изложба. Авторът, който на 18 май ще навърши 76 години, беше отрупан с цветя и поздравления от приятели и колеги, от политици и културни дейци. Специално уважение към големия творец засвидетелстваха пловдивският областен управител Ангел Стоев, председателят на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметът на Община Родопи Павел Михайлов, инж. Пенка Ганева – кмет на Хисаря – родния град на художника. Червени рози му поднесе Десислава Терзиева – кмет на село Марково, в което Вълчан Петров от години живее и твори, и от която художникът винаги среща подкрепа.
Изложбата „Душата ми в храма“ представя избрани произведения на вълчан Петров от ранните му два акварела от 1960 година до най-скорошните му творби. За творческия процес при един от най-значимите наши художници говори изкуствоведът и траколог проф. Иван Маразов, който по традиция открива изложбите на Вълчан Петров.
Впечатлен от красивата зала на ул. „Гладстон“, в която експонираните картини на художника разгръщат пълния си потенциал на въздействие, проф. Маразов подчерта:
„В този град се запазва уважението към творчеството, към културната ни история. А и в колко градове на страната има има такава богата съкровищница на българското изкуство, в колко градове на страната има художници като Вълчан Петров? Мисля, че друг като Вълчан в страната няма. Защото онова, което го отличава от иначе многото добри български художници е, че той рисува мисли. Рисува представи. Има собствена идеология, която отразява в картините си. Във всичките му творби има такова културно наслагване, каквото има в пластовете под Пловдив и в онова, което е над тепетата. Той познава много добре българската история и историята на културата. И когато започне голяма картина, Вълчан тръгва от това - да построи света. Всяка негова творба е създадена на космологичен принцип - това е свят, който е изграден. Винаги долу има вода, риби, по средата е животът, който ни заобикаля, а най-горе е царството небесно. Именно това мислене помага на Вълчан Петров да създава във всяка картина тази представа за света. Защото човек не може да живее без космологична идея, без една представа за вселената, от която той е част. Тя винаги трябва да бъде подредена.
У Вълчан виждаме много често един дуализъм: между тъмно и светло, между женско и мъжко, между това, което е възвишено, и това, което е долу сред силите на ада.
У него е много силна идеята за приемствеността. Има няколко картини, които са в голяма степен автобиографични – за рода на Вълчан Петров. Той иска да знае откъде е тръгнал, иска да знае потеклото си, иска да знае накъде върви. Затова идеята за пътя е много силно застъпена в творчеството му.
Много от творбите на автора са монументални, те трябва да стоят в публични сгради, защото всеки, който ги погледне, ще се усети част от този свят, който Вълчан създава - един свят, с толкова много връзки между минало и настояще.
Неговото изкуство е изкуството на художник-мислител. Всеки образ, всеки мотив, всеки елемент в картините му има смисъл, който трябва да бъде търсен. И когато всичко бъде разгадано, тогава ще се получи великото чудо – да с създаде света.“
Вълчан Петров получи поздравителен адрес от Дружеството на пловдивските художници, поднесен от председателя му Снежана Фурнаджиева. Маестрото беше зарадван с народни песни, изпълнени от двама студенти на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.
Изложбата се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и може да се види до 30 май.