Красотата и поезията на мрака – малко весели, повече тъжни, но все крайно експресивни завладя публиката на Античния театър. "Моно Инк." – една от най-популярните съвременни немски групи, изнесе зрелищен готик и индъстриъл спектакъл в петъчната вечер. Преди тях на сцената се качиха "Рейдиогейст" – пъстро интернационално трио. В него са китаристът Румен Илиев и барабанистът Хулио Батериста, които са базирани в Германия, и басистът и вокалист Джордж Джордж, живеещ и работещ в Обединеното кралство. Музиката им съчетава различни рок влияния с мощен и епичен звук.
Тази вечер шоуто на Античния театър ще започне с родната супербанда Me Аnd My Devil, фронт на която е роденият в Пловдив Ангел Каспарянов, подкрепян от двама от "Одд Крю" – Васил Първановски (китари), Мартин Стоянов (бас), както и Деян Драгиев – Даката (барабани). След тях е чудесната френска група Klone. Модерно звучене, пак пост-арт, но вече груув метъл. Доста прогресарски барнат, със сайкъделик атмосфера, с интригуващи композиции, които малко трудно се разплитат заради на моменти дръпнатия си характер, но внимателното ухо ще открие същинска съкровищница от метафори. Силен фронт с пълен с живот вокалист и глас, контрастиращ на фона от електронни подложки, гръндж депресия и отнесеност по сиатълски, а и характерен за индъстриъла гнява, изсипва актуалният им диск "The Unseen". Накратко: нещо като европейския отговор на "Туул" и "Мастодон".
Хедлайнъри са звездите на прогресив рока "Пейн ъф Салвейшън". Те са широкоизвестни с невeроятното си инструментално майсторство, много влияния и препратки и мрачен поетичен подход. От първия си албум през 1997 година досега, ветераните са с репутация на непредсказуеми артисти, постоянно експериментиращи с музикалните стилове. Разбира се, и в Пловдив те ще бъдат предвождани от Даниел Гилденльов – монументален вокалист, текстописец и китарист на формацията. Невъзможните шведи както винаги блестят до невъзможното. Те са от онази порода, която залюбваш или съответно намразваш от самото начало. Последното им издание "Рanther" отново не откликва на първо слушане, ситуирано в разностилие и експериментаторски дух - както, впрочем, и предишните им творения, богати и посвоему красиви. В същото време композициите са достъпни за последователите на твърдата и прогресивна музика и донякъде леко приличат на предходното грандиозно концептуално произведение "In Тhe Passing Light Оf Day", чиято премиера се състоя през 2017 година. Замислен като продължение на старата епика на квартета, единайсетият му студиен проект показва инатливостта на шведите и нежеланието им за лесна продажба. Иначе казано, тук се анализира с думи и звуци психологическата ядка на цялото направление. Люшкането от мек към твърд звук и обратно е добър показател за меломански задоволства. Кръстосаният подход обаче е повече от ясно предвидим, а и лидерът Даниел Гилденльов се грижи за спокойствието ни с красива чувственост във вокалите. След още един-два подобни албума от тези хора, може да ни се наложи да забравим за (някои) отвъдокеански гении на коравия прогресив.
