Радев: Френското предложение за Северна Македония е най-доброто

Френското предложение за Република Северна Македония е най-доброто, което сме получавали до момента. Това заяви президентът Румен Радев в Пловдив, който участва в националната конференция „Език свещен“. Той отбеляза още, че предложението е нямало да бъде направено, ако България не беше отстояла ветото в два съвета за разширяване с ясна позиция.

„Нашите европейските партньори вече споделят позицията, че въпросът за гражданските права, за тяхното отстояване и защита не може да бъде само двустранен между РСМ и България, а трябва да бъде издигнат на ниво ЕС".

В същото време държавният глава призова българските политици да не бързат да обявяват историческа победа, защото промяната в Конституцията на РСМ не е последната, а първата крачка по пътя на интеграция. Той отбеляза още, че този процес се базира на два важни документа - първият е преговорната рамка, който е ангажимент и се разработва от ЕС.

Вторият е двустранният протокол, който е ангажимент на българската страна. Президентът каза още, че Министерският съвет не трябва да се крие зад Народното събрание и добави, че се очакват ясни и отговорни решения от кабинета.

Към момента предлаганият двустранен протокол с РСМ не дава достатъчна гаранция за защита на нашите интереси като действия, механизми и срокове и критерии. Призовавам отговорните институции да заложат липсващите параметри в този двустранен протокол, защото ако той не бъде актуализиран самата преговорна рамка се обезсмисля, каза Радев.

Той се обърна и към политиците в РСМ. "Време е за политическо лидерство и да се носи отговорност в името на бъдещето, защото пътят към Европа е път напред, а не назад", заяви президентът.

Държавният глава Румен Радев откри днес Националната конференция за български език „Език свещен“, която се провежда в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

Ректорът на ПУ проф. д-р Румен Младенов приветства участниците в конференцията, като ги увери в готовността на академичната общност на Пловдивския университет и на неговото ръководство да подкрепят с действия усилията им в процеса за утвърждаване на позициите на българския език и българската култура по света. "Убеден съм, че днес вие, представителите на българските научно-образователни и културни институции, ще намерите верния и успешния път за бъдещето на нашия език свещен", допълни той и пожела здраве, енергия и мъдрост в достойната мисия.

"България имаше нужда отдавна да се проведе именно такава конференция", отбеляза Румен Радев в началото на приветствието си. Той подчерта, че времето и мястото на провеждане на форума са символични, тъй като тази година се отбелязват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на "История Славянобългарска". Президентът допълни още, че символичен е и фактът, че в един изключително напрегнат момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и когато се решават въпроси на полето на международната дипломация, с този форум дебатът се връща там, където му е мястото - за устоите на България като държава, за нашата сплотеност, единство и бъдеще като нация. А това, несъмнено, е нашият език.

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова също приветства участниците в конференцията и изказа своята благодарност към специалистите и членовете на академичните общности. Тя подчерта, че неслучайно днешната конференция се провежда в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и е свързана с двете годишнини на патрона на висшето училище.

Приветствия към участниците в конференцията отправиха още министърът на образованието акад. Николай Денков, заместник-министърът на културата Весела Кондакова и заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова.

Работата на конференцията в отделните панели продължава до края на днешния ден, като основната задача на форума е да очертае мястото на българския език в националните културни и образователни политики, както и в публичната дипломация.

Участниците в конференцията се обединиха около необходимостта от законодателна инициатива и институционална подкрепа за създаване на Национален културен институт.