С тържествена заря-проверка приключи честването в Пловдив по повод Националния празник 3 март. Заедно с десетките граждани, дошли да почетат паметта на хилядите загинали по време на Руско-туската освободителна война, бяха и кметът Костадин Димитров, областният управител Илия Зюмбилев, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, кметове, общински съветници и общественици.

Тържествено слово поизнесе генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции.

Ето какво каза той:

На днешния ден преди 146 години е подписан Санстефанския мирен договор Трети март 1878 година възвести на света, че България се ражда за нов живот и тръгва отново по пътя на самостоятелното си развитие. За руско-турската война от 1877 година е безспорно едно - тази повратна в историческо развитие точка на българите война е в резултат от десетилетните усилия на народа ни за отхвърляне на османското иго и за създаване на независима държава в духа на модерните държавно устройствени модели на 19 век. Ярко доказателство за това е активното българско участие във войната, създаването на 12 опълченски дружини и включването на 10 000 българи в освободителната войска.

Именно този български национален дух е своеобразно продължение на десетилентното българско национално освободително движение и българско възраждане, започнало с първата българска писана история на Паисий Хилендарски и завършило с промени в цялостния обществено-политически културен и духовен живот на страната.

Прекланяме се пред подвига и саможертвата на нашите деди, защото свободата преминава през хайдушките дружини, през четническото движение, през тайните революционни комитети с българската екзархия, през априлска епопея, защото тази свобода пътува към нас с мощта и силата народните букви, изписвани от скромните монаси.

Трябва добре да съзнаваме, че Трети март, че Освобождението не е еднократен акт, а дълъг исторически процес, че свободата е преди всичко отговорност за всеки един от нас, към днешния и утрешния ден на България. Нека непрекъснато да гледаме и се взираме в историята си, за да извличаме поука и пример.