По повод 180-та годишнина от началото на българската журналистика и 130-та годишнина от създаване на организираното журналистическо движение в страната, днес ДК „Борис Христов“ в Пловдив бе домакин на конференция на тема „Медии и туризъм“. С форума стартират честванията, посветени на двете важни годишнини на най-старата и авторитетна професионално-творческа и синдикална организация, в която членуват повече от 3200 журналисти. В конференцията участват членове на УС и КС, председателите на пловдивските дружества, колеги от страната и представители на медиите в града. Форумът „Медии и туризъм“ се организира от пловдивските дружества към Съюза на българските журналисти в партньорство с Община Пловдив.

Конференцията бе открита от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и заместник-кмета по „Култура, археология и туризъм“ на Община Пловдив Пламен Панов.„Пловдив е един от българските градове, в които журналистиката ни има сериозна биография още преди Освобождението. Заслужава си да споменем някои факти. В Пловдив д-р Иван Богоров редактира първото българско специализирано периодично издание (на икономическа тематика) – сп. „Журнал за наука, занаят и търговия“, което започва да се печата в Белград през 1862 г. Найден Геров публикува статии в тогавашния периодичен печат в подкрепа на борбата за църковна независимост. От Пловдив Христо Г. Данов прави много популярния „Летоструй или домашен календар“ (1869-1876), печатан във Виена. Йоаким Груев изпраща редовно дописки до „Цариградски вестник“, рекордьор сред тогавашните вестници с 14 години живот. И още много, много други“, отбеляза в откриващия панел Наско Начев, председател на ПЖД „Глас“, който бе в ролята на модератор на конференцията.

Заместник-кметът Пламен Панов запозна гостите с актуална информация за политиките на община Пловдив, реализирани чрез Културния календар, който обхваща множество прояви с местно, национално и международно значение, свързани с опазване на културното наследство и памет, обогатяване на културната идентичност, подобряване на достъпа до култура на жителите на общината чрез децентрализиране на културните процеси, развитие на изкуството, творческите и културни индустрии и културния туризъм, популяризиране на културата на Пловдив по света.„След пандемичните ограничения в следствие на ковид кризата от последните две години, 2023 г. показа, че туристическия сектор в Пловдив е достигнал пълно възстановяване от кризата, като статистическите данните сочат и ръстове в повечето икономически индикатори спрямо успешната 2019 г., в която Пловдив беше Европейска столица на културата. По данни на НСИ за 2023 г., общият брой реализирани нощувки в местата за настаняване за 2023 г. възлиза на 661 967, и регистрира ръст от 28 % спрямо предходната 2022, и 30% в сравнение със същия период на 2019 г. По този показател, повишението при българските граждани е с 18% за 2023 спрямо 2022 г., и с 38 % спрямо 2019 г. При чуждестранните граждани, реализираните нощувки са 43% повече спрямо 2022 г., и надвишават нивата от 2019 г. - 20% повече“, отбеляза заместник-кметът Пламен Панов.

Той представи информация и за дейностите по проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансиран от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. В него са включени 7 културни институции - Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека "Иван Вазов" и ОИ "Старинен Пловдив". Партньор на община Пловдив е Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.Проектът включва подобряване на условията и качеството на представяне на богатото културно наследство на Община Пловдив чрез реновиране и прилагане на интерактивни методи в 7-те културни институции в рамките на града. Реализираните дейности стимулират по-широк интерес към културното наследство и включват: обновяване и ревитализиране на помещения; закупуване на витрини за постоянните експозиции и техника за интерактивно представяне на експонатите; разработване на мобилно приложение - тип quest игра, включващо аудио гайд, което представя сградите, залите и част от експонатите на културните институти по интригуващ за посетителите начин.Заместник-кметът Пламен Панов разказа за пръв път пред медиите и дни преди старта, детайли за новото мобилно приложение „Артефакт Пловдив“ (ART&FACT PLOVDIV), създадено по проекта, което свързва всички културни институции в Пловдив. То цели да привлече повече млади хора да посетят културните институти на Пловдив, да предизвика интерес към културното наследство на града у българските и чуждестранни туристи, както и да направи по-интересно и завладяващо преживяването на посетителите вътре в самите експозиции. Използвайки мобилно приложение с обогатена/добавена реалност, различните целеви публики, вместо просто да виждат информация, ще имат възможността да взаимодействат с нея - да чуят интересен разказ, да търсят “съкровища”, да научат повече за Пловдив, да разглеждат в детайл експонати, да подредят триизмерен пъзел, да се забавляват, играейки игра, както и да отнесат виртуално част от Пловдив в своята “дигитална” раничка вкъщи, а накрая и да спечелят награда. Екатерина Кючукова, член на УС на СБЖ изнесе презентация за журналистите от град Пловдив и медиите, в които работят с фокус – партньорството им с институциите за развитието на Пловдив като културна и туристическа дестинация, съвременните подходи за презентиране на забележителностите в региона, както и неизменната роля на журналистите в живота на хората.

Презентация направи и Георги Найденов, председател на ПДЖ „Европрес“, президент на Международната академия „Европрес“ и президент на фондация „За хората с добри сърца“.