Неговото име е синоним на България. Христо Стоичков отдавна няма нужда от представяне. В специалното интервю за Марина Цекова обаче той казва: „Никой не знае кой съм”. Скоро това ще се промени и светът ще чуе историята му. След като години наред отказва, дори и на холивудски филмови екипи, Камата е готов да разкаже всичко. „Стоичков – Филмът“ с режисьор Мартин Макариев и продуцент Александър Сано ще излезе в края на 2027 година. Какво ще видим в него, но и още много от невероятната си съдба на футболна легенда, той споделя пред водещата на „Събуди се“ по NOVA.
Точно преди 30 години у нас излиза твоята първа автобиография, преведена от испански. Не знам дали си я спомняш? Защо ти отне 30 години, за да се решиш да покажеш живота си и на лента?
Ами, защо? Защото мисля, че дойде моментът. Само след няколко месеца ставам на 60 години. Аз много гледам числата. 6 гола съм вкарал на световни първенства и се гордея с това, че съм българин и че съм застанал на тази стълбичка - България да има „Златна обувка“ от световно първенство. Дойде времето да видят живота ми, защото 99,9% от българите не знаят моя живот. Много малко хора, само на едната ми ръка да ги изброя, които знаят за него от първия ми ден до днес.
Моето впечатление е, че всички си мислим, че познаваме Христо Стоичков?
Никой не го познава. Никой не знае кой е Христо Стоичков. Знаят ме само на терена и малко хора около мен.
Кой е Христо Стоичков?
Едно момче от Пловдив, което никога не се предаде. Винаги е носило в сърцето си войнственото - да покажеш, че можеш. Никога не съм се предавал. Винаги съм се защитавал. И винаги съм правил нещо, което трябва да бъде в полза на колектива. Не съм се отделял, не съм казал „Аз“ - тази дума не я използвам. „Аз“ съм я изчегъртал от моя речник, защото е много ангажираща и много хора не знаят какво означава.
Но твоите постижения са твои постижения. Защо тогава не искаш да използваш думата „Аз“?
Мои не са и никога няма да бъдат. На първо място слагам моята съпруга Мариана, децата ми, фамилията ми - макар че много от тях вече ги няма. Но успехите са колективни. Няма човек, който да е индивидуален. Да, има индивидуални спортисти, но имаш треньори, доктори, масажисти … Така е при мен. Не обичам да казвам „Аз“. И няма никога да ме чуете да го кажа. Макар че много сме свикнали в последно време да виждаме: АЗ искам да направя това, АЗ ще правя това. Думата не я използвам. За мен не съществува тази дума, макар че имам пълното право да го кажа.
Освен Мариана, кой е човекът, който направи Стоичков?
Баща ми, естествено. Лека му пръст на татко. Той се е погрижил да съществува Христо Стоичков. Майка ми, че ме е изгледала. Дядо ми, лека му пръст, че нося неговото име. Не го посрамих в моята кариера. Но характерът ми е повече на дядо.
Ще те питам за характера ти след малко. Но ти каза: „Хората не знаят нищо за мен“. Кой е епизодът от живота ти, за който ще разберат за първи път във филма за теб?
Сигурно ще разберат за първи път за времето, когато съм живял в Пловдив. Къде съм ходил и минавал, как съм стигал до стадиона, където сме тренирали в завода „Юрий Гагарин“ в Марица. За първия ми треньор. Това са много важни неща в кариерата на един спортист. Да не забравя от къде е тръгнал.
Когато погледнеш назад, повече хубави или повече лоши неща е видял в живота си Христо Стоичков?
Повече са хубавите неща. Естествено... неща, които няма как да се опишат, ако не си там да ги преживееш. Преживях най-хубавите неща като спортист. В моята кариера имаше и не толкова хубави неща, загубени финали, контузии. Но това е част от нашия живот. Но уникалните моменти са много повече, отколкото трудностите, които съм преживял.
Кажи ми, има ли актьор, който е способен да изиграе характера на Христо Стоичков?
Естествено, че има. И това ще е един уникален човек. Човек, който почти да кажем е 99.9 левичар. Не левак, а левичар. Ще изискам от него да играе себе си.
Ти ще участваш ли в подбора на актьорите и ще трябва ли ти да кажеш: „Да, това е Христо Стоичков!“?
Да, точно аз. И екипът, естествено, но ще бъда и аз там. Но, как да ти кажа, тази дума пак я използваме, защото излиза без да искаме. Ще бъда с екипа, да. Ще бъда, защото е много важно да разберат, да се отърват от това напрежение, че трябва да се играе Христо Стоичков. Не. Играй това, което можеш да играеш. Не бъди страхлив!
Обаче, той ще трябва да умее да играе футбол и да е ЦСКА-ар или не?
Не. Тук няма ЦСКА, няма Левски, няма отбори. Там е правилният път. Там е пътеката, която съм изминал, пътят, който съм го изминал. Да се чувства той комфортно. Да, ще трябва да му помагам в някои неща, но се надяваме, че ще бъде много спокоен.
Кажи ни, от дистанцията на времето, колко важен е характерът за един добър, много добър футболист?
Характерът е много важен – дотам да не се предаваш. Имало е много трудности в моя живот, но винаги съм се опирал на по-големите батковци. Не е срамно да кажеш, бате Гошо, бате Стойчо, бате Ради, бате Георги, бате Наско, бате Боби, бате Яни. Защо трябва да го избягваш това? Това е неуважение към тези хора. Догодина ставам на 60, те са малко по-големи от мен. Но уважението и до днешен го имам. Винаги, когато имат рождени дни, празници, Нова година, аз им се обаждам. Независимо, че във времето, когато през 1985-та година ме наказаха заради тази случка, която стана, аз до днешен уважавам безкрайно много Емил Спасов, защото благодарение на него пък ме наказаха, върнах се и продължих моята мисия.
А на Марко Ван Бастен прости ли, че 92-ра година взе „Златната топка“ вместо теб?
Виж, никога и по никакъв начин аз няма да застана срещу мой колега. Никога. Марко Ван Бастен е изключителен футболист, изключително момче. Това, че през 92-ра година получи „Златната топка“, въобще не трябва да се връщам назад. Защо? Защото ако има някакви неща, това не е било покрай него. Това е било много извън футбола. В други размери, където нямаме представа за какво става въпрос.
Можеше ли обаче България днес да има две „Златни топки“? А не една, с която много се гордее?
Можеше. Ако през 92-ра бях спечелил, може би и през 93-та, може би и през 94-та. Това са ми най-силните три години в „Барселона“ като футболист. От 90-та до 95-та година мисля, че това са години, в които най-много съм мечтал, най-много съм се трудил, но също съм се трудил много и за националния отбор.
Сега обаче, когато беше връчена „Златната топка“, много дискусии породи дали е заслужена или не. Според теб заслужена ли беше?
Ако не се лъжа, преди три години критикувах жестоко Дембеле. Критикувах го по отношение на това, какъв е неговия живот и неговия процес в „Барселона“. Когато един човек е играл там, знае какво е фланелката, знае какво е герба, емблемата на фланелката, това задължава много. При положение, че в тези четири години си играл по-малко от сто мача. И отделно си бил повечето в контузии, в някакви неща, които не са били свързани с футбола… Действително, аз много милея и го критикувах най-жестоко. Даже му изкарах и статистиката, какво е играл, колко пари са платили за него и дали ги оправдават тези неща. Оказа се, че съм бил прав. Но с неговото завръщане в Пари Сен Жермен и с назначаването на Луис Енрике като треньор, той се промени коренно. Промени са дотам да бъде водещият футболист в „Пари Сен Жермен“, да бъде голмайстор на отбора, да бъде човека, с който спечелиха тези титли като отбор. От другата страна, е един млад футболист, който още когато беше само на 18 години, много бързо изгря неговата звезда. Но дали ще се задържи, това е много по-трудно. Защото да изгрееш е лесно, но да се задържиш е много трудно. Мисля, че тази година, Дембеле спечели заслужено, но и Ямал също можеше да я заслужи. Който от двамата да беше спечелил, я заслужаваше.
Още само един актуален въпрос искам да ти задам за футбола и след това ще си поговорим за филма. В сряда видя, че българският шампион Лудогорец спечели срещу Малмьо. Как си обясняваш факта, че в титулярния състав няма нито един българин? Какво говори това за българския футбол?
Лошо говори. Добър резултат за отбора, но лошо говори за националния отбор. Защото няма откъде да вземе хора. Който и да дойде като треньор в националния отбор, какво ще направи? Нямаме българи, нямаме това, което нашето време беше.
Оптимист ли си, че някога ще се повтори 1994 г.? Знам, че всеки път ти се задава този въпрос, но предвид случващото се в последните години...
Аз го искам. Аз го искам, но е невъзможно. На този етап е невъзможно. Просто другите нации са много по-напреднали. Сега пътувам много с тези програми, които са свързани с FIFA Football for School. Виждам какво е развитието на детско-юношеския футбол в другите държави. Има държави, които са сто години пред нас.
Кажи ми честно, на теб някога пречило ли те това, че си българин, за да станеш голяма футболна легенда?
Не, защо? Напротив, гордея с това. Не е само Христо Стоичков. Преди мен сме имали светила в нашия спорт. Говоря за футбол, защото ако тръгнем да говорим за другите спортисти, ние сме ненадминати. И в гимнастиката, и в щангите, и в борбата, и в плуването. Ние сме и в бокса. Ние сме ненадминати като нация. В една такава малка държава са се родили много олимпийски, световни европейски шампиони. В сравнение с други държави, които са по 100, по 200 милиона. И ние сме били там. При нас във футбола, също. В коя държава по света има трима носители на „Златни обувки“? Покажете ми една, защото аз не мога да се сетя. Да кажем, Меси има... Да. В Аржентина има две. Да кажем Марио Кемпес и Леонид Меси. В Бразилия имаме един Роналдо. Така че... По какъв начин ние трябва да бъдем втора ръка третирани? Напротив. Ние трябва да сме там. Да покажем, че можем.
Кога за последно си се гордеел, че си българин?
Всеки ден се гордея, че съм българин. Няма ден, в който да не се гордея. Защо да не се гордея? Като погледна какви спортисти ни радват. Особено гимнастиката в последно време. Един Карлос Насар, който ни радва всеки ден с тези невероятни успехи в щангите. Борбата също. Аз всеки ден се гордея, че съм българин. Макар че някои искат да си го приписват, които хал хабер нямат от нищо. Но те си остават там - на другия бряг.
Имаше ли през годините много хора, които се опитваха да използват името Христо Стоичков?
Много. Използвали са ме за политика, но се предпазих. Чичо отгоре, ме предпази!
Все още има ли го това изкушение? Възможно ли да те видим в политиката?
Никога. Никога. Сто процента. Сто по сто Христо Стоичков – както е в книгата. Сто по сто Христо Стоичков няма да бъде в политиката. Никога. Мога да помагам, ако искат моето мнение, ако искат някакви контакти, винаги съм бил отворен. Никога досега не съм отказвал.. Където мога да бъда полезен, ще бъда. Но, вътре в политиката – не. Моята политика е на стадиона. Моята политика е с децата. Това, което правя и за фондацията, сега 94-та и за децата, с които се срещам по всички села, градове, където ходя, защото аз обичам децата. Това ме вдъхновява. Там се зареждам.
Ами, хайде за децата да поговорим. Готов ли си да разкажеш за личния си свят в този филм? Готов ли си да разкажеш за Мариана, за Христина, за Михаела, за внучетата?
Всичко е подредено. Всичко е готово. Така че съм горд и щастлив, че имам Мариана до мен. В най-трудните моменти тя е била до мен. В най-хубавите моменти е била до мен. В най-хубавите моменти като баща, аз съм бил до нея, защото Михаела се роди тук в България, след това Христина – в Барселона. Двама внуци, едното е момиче –Мия, другото – Христо. Сега съм щастлив съпруг, баща, дядо и приятел.
Как не се подаде на изкушението, което сигурен съм, че съпътства всяка една голяма футболна звезда?
Може би от това, че много млад направих семейство с Мариана и целия път си го извървяхме заедно. Изкушението, какво искаш да кажеш? Че трябва да се фукаме с каква кола имаме, какъв часовник сме купили, кой частен самолет сме хванали да пием едно кафе. Никога не съм бил привързан към това. Никога няма да го допусна. И децата ми, и внуците ми.
Твоите момичета по-скоро спечелиха или загубиха от това, че баща им беше Христо Стоичков?
Понякога печелиха приятелства, но понякога губиха от това, че са щерки на Христо Стоичков. Защото името ми много го използваха във времето. Дъщерята на Христо Стоичков, дъщерята на Христо Стоичков, съпругата на Христо Стоичков... Ама аз съм си създал това име. Аз съм си създал тая фамилия.
В изцяло женски свят как се оцелява?
А, не, не, не, сега вече има и мъжкар при мен. Слава Богу, че дойде и Христо да сме двама.
Твоят дядо знам, че е знаел ти какъв ще станеш и много е вярвал в теб и е предвидил големите ти успехи. Ти какво предвиждаш за малкия Христо?
Това, което дядо ми, лека му пръст, предвиди. Приказките му бяха: „Не променяй това, което мислиш да направиш! Не се движи много, защото ти трябва да бъдеш като един камък! А когато един камък е на място, много трудно можеш да го отместиш. Но един път камъкът даде ли едно завъртане, той става много лек. И започваш да се търкаляш навсякъде, където можеш.“ Така е и в живота. Ако ти или аз, сме стъпили здраво на земята, не може да те пребори никой. Но почнеш ли днес тук, утре – там, други ден – там, ставаш много лек. И в живота е така.
Искаш ли да го видиш в твоята професията, във футбола?
Първо нека да е здрав, както и Мия. Времето ще покаже дали ще искат да играят, дали ще искат да спортуват. Естествено, ще го понапъна малко.
Христо скоро става на една, Мия е по-голяма. Ти какъв дядо си?
... Ако ме погледнат със скрита камера, много малко ще кажат, уау, ние го познаваме.
Кажи ми, опиши, какво е?
Няма по-щастлив момент. Да имаш две щерки до тебе, да имаш една съпруга до теб и двама внука в ръцете... Това е едно неописуемо щастие. Тук няма „Златна топка“, няма „Златни обувки“, няма шампионати, няма мачове, няма... Това, което държиш в ръцете ти, това е най-милото, най-святото, което можеш да имаш като дядо.
Твоите внуци на какво те научиха?
Мия най-вече, защото тя става на девет, започва десет години. Малкият още вятър го вее на бял кон... На всеки 3 часа се обажда, подвиква да знаем, че трябва да бъде нахранен. Научавам много неща от Мия, когато сме заедно. Сега времето е такова, че много пътувам, а тя е цял ден на училище. Но когато сме заедно, виждам и нейния характер. Виждам, че върви по правилния път. Миналата година я избраха в училището за капитан на отбора. Може да си представиш, на 8-9 години...
Но не по футбол?
Не. Вътре в класа, да води момичета, момчета, да си играят заедно, да бъдат другарчета, защото това е много важно. Да си помагат, кани ги на гости, партита си правят без нас, защото не искат да виждаме какво правят те. „Закарайте ни това място и ни оставяйте, ние ще се оправяме.“
Христо Стоичков с днешна дата е един щастлив човек, правилно ли те разбрах?
Точно, ясно и кратко. Да.
Последен въпрос – какво искаш да остане след теб след като бъде излъчен този филм?
Всеки да се гордее, че едно момче от Пловдив, село Ясно поле, където съм израснал, е тръгнало да изкачва една планина, защото е много трудно да изкачиш, още по-трудно да се задържиш, но най-лесно е да паднеш. Там високо духат ветрове, но не ме беше страх да се задържа години наред, да пазя лицето, да пазя гърба и да стъпя здраво на земята. Не се предадох, няма и да се предам.
