Динко ГОЦЕВ, corner.dir.bg
В четвъртък вечер бе време за полуфинали в двата европейски клубни турнира, които се къпят в много по-малко слава от тази на Шампионската лига. Но за да си в тази отбрана компания, към която гледа континентът в края на април и началото на май, не може да си случаен отбор.
Дали обаче някога европейският футбол е виждал на полуфинал такъв отбор като Райо Валекано? Съмнително.
Е, в четвъртък този квартален отбор от мадридската махала Вайекас прие Страсбург (и победи с 1:0 в първия двубой), в дуел за място на финала в Лигата на конференциите.
Сблъсъкът бе ярък контраст на “бедни срещу богати” във футбола – гостите са сателитен отбор на Челси и получават под наем или под друга форма от този клуб талантливи младоци, които се оценяват на десетки милиони евро. Райо? В Райо 10 милиона евро са несметно богатство.
Вайекас – както го описва един голям испански майстор на лириката, е “твърдоглав и бунтарски, но чудовищно великодушен квартал” на Мадрид. Той е бастион на работническата класа.
Там хората силно обичат и мразят, а отборът с бяла фланелка и червена светкавица, която я пресича по диагонал, е крепостта на тяхната общност.
Това е клуб, в който феновете мразят президента, тренировъчното игрище е негодно за употреба, отборът публично се обяви срещу шефа си по средата на този исторически иначе сезон, а продажбата на онлайн билети е напълно непозната за администрацията.
Тук тарторите на отбора излизат на по бира в таверната край стадиона след тренировка, душовете в съблекалнята на гостите често са само със студена вода, кърпите там са като взети от близкия битак (за по 2 евро).
Това е място, където теренът на стадиона, на който гостуват мегазвезди като Ямал и Мбапе, може да се използва за подготовка на екипажа на Artemis II, преди да поеме към Луната.
Можем да добавим и още любопитни малки детайли.
Например, че звездният нападател Хорхе де Фрутос, който стигна и до испанския национален отбор, е единственият играч в трите турнира на УЕФА за сезона, във визитката на когото пише: “Роден и израснал в населено място с 90 жители”.
Асът на Райо е от Наварес де Енмедио в Сеговия, провинция Кастиля и Леон. Сградата на кметството там е по-малка от тази на таверната, в която Де Фрутос и останалите основни играчи на “пчеличките” пият бира след тренировките.
Миналата неделя същият Райо прие Реал Сосиедад, като хората на 11-хилядния стадион горещо аплодираха гостите, задето спечелиха Купата на краля седмица по-рано.
Но президентът Мартин Преса – култова фигура, която никой в Райо не обича, реши да вдигне огромен скандал и да атакува с грозни слова ръководителите на гостите, седящи край него в ложата.
Употреби думи, които нито една медия не би публикувала.
И докато феновете наоколо се забавляваха с махленската свада, някои от тях – от първите редове, снимаха през смях огромния плъх, който се разходи край рекламните пана на метър от играч, който изпълняваше тъч. Такива неща се случват във Вайекас.
Няколко дни по-рано, по време на победата над Еспаньол с 1:0, страничният съдия Джуди Романо нареди забавяне на началото на второто полувреме, след като забеляза огромната дупка, зейнала в мрежата на една от вратите. Беше се откачила от гредите. Отне няколко минути да търсят някой от щаба на домакините из помещенията на стадиона, за да дойде да оправи работата.
И като не се намери подходящ “специалист”, вратарят Даниел Карденас взе отнякъде една ролка тиксо и се захвана за работа. Отиде при фотограф, който си настройваше апаратурата за второто полувреме, и го помоли да го вдигне през кръста към мястото на “аварията”. Под аплодисментите на забавляващата се публика, Карденас залепи мрежата и мачът можеше да започне отново.
Добре дошли в Райо Валекано.
Тук нищо не е нормално и по лъскавите канони на модерния футбол. Той още не е стигнал до Вайекас, а няма да е особено смела прогноза ако предвидим, че скоро няма и да стъпи там.
Но ако мислите, че става дума за случаен спортен успех с това достигане до европейски полуфинал, помислете пак. Ето ви статистиките на Райо в последните пет домакинства срещу Реал Мадрид и Барселона:
Една загуба, две равенства и две победи срещу каталунците. Едно поражение, три равенства и един успех срещу “кралете”. Достойни типове, които не подвеждат квартала. Като футболен отбор, няма съмнение, че в Райо има достатъчно стойност.
Идентичността на Вайекас е ясно изразена и малко повлияна от урбанизация или поява на външни фактори.
Това е място на типични представители на работническата класа – обикновено кореняци мадридчани. На старомодни и непроменени през годините ценности, лявоцентристка политическа ориентация, здрави семейства, евтини апартаменти и голяма гордост от миналото на антифранкисти. А това в Испания означава – десетилетия на трудности и страдания.
Радиокоментаторът и водещ на спортно предаване в Мадрид Фил Китромилидес, запален фен на тима, опитва да определи в кратки изречения какво всъщност е Райо Валекано:
“Клубът е естествено продължение на “бариото” (квартала). Той представлява общност, където феновете постоянно организират някакви техни си събития – шествия, тържества, изложби, партита. Клубът е много по-значим и важен от просто “печелене на мачове, точки и класиране”. Райо е ракетата-носител, който извежда Валекас и тази старомодна, но изключително горда общност с уникална и запазена идентичност, на световна сцена.”
Някъде там може да се търсят причините и за това президентът Преса, въпреки че е водил клуба през най-успешната ера в 102-годишната му история, да е толкова мразена фигура. И не, тази дума не е твърде силна.
Преса е решен да премести клуба на нов, специално построен стадион извън квартала. Разбира се, феновете на Райо просто не одобряват идеята. За тях това е анатема и те му го показват всяка седмица. По няколко пъти.
Да започнем от това, че босът прекръсти стадиона на “Нуево Естадио Вайекас”, след като взе клуба от Мария Тереса Риверо през 2011-а. Важно е да се отбележи, че предишната силна фигура – президентката с изключителна страст за отбора и общността, бе дала името си на арената.
Да, точно така – Тереса Риверо сядаше гордо в ложата на стадион “Тереса Риверо”.
Ако мислите, че идеята за нова арена издава модерно мислене, ето ви малко аргументи за разубеждаване. Преса не се интересува от онлайн продажбата на билети на клуба или каквато и да е дигитализация в него.
Феновете се редят на опашки на касите, както си беше и през миналия век. Седят, говорят си възбудено за проблемите на квартала, четат вестник, спорят за левия защитник и попържат президента с или без повод.
И така им идва редът да си вземат ценния билет от малкото прозорче на позабравените вече в Европа каси.
Преди пет години Преса покани на стадиона за един домакински мач представители на партията Vox – една от десните политически формации в Испания. И го анонсира гордо, заявявайки, че “Райо е клуб, отворен за всички”. Това не беше особено популярен ход, меко казано.
Два дни по-късно сериозна група младежи от агитката пристигна на стадиона, облечена във флуоресцентно жълти защитни костюми за биологична опасност.
Ултрасите дезинфекцираха “осквернените” зони. Бяха поканили и медии, та снимките обиколиха онлайн изданията и вестниците.
През този сезон и играчите се присъединиха към атаките срещу боса.
Те написаха декларация, в която обвиненията бяха съвсем ясни и директни – ужасно състояние на терена на стадиона за мачове, примитивни условия на тренировъчната база, като имаше изречения като “…недостатъци в съоръженията, които използваме ежедневно, липса на топла вода в душовете, общата хигиена и условия”.
Колко зле е положението на тренировъчната база ли? Много.
Толкова, че се наложи всъщност първият отбор да използва тази на аматьорския Вайекас (от седмото ниво във футболната пирамида), както и на испанската федерация в Лас Росас. Женският отбор обаче играе мачовете в комплекса, в който цари пълна разруха. След един двубой на дамския Райо там за купата този сезон срещу Посуело, в съдийския доклад пишеше:
“Теренът бе в неблагоприятно състояние, което потенциално носи риск за нараняване на състезателките. Има зони без никаква трева и множество големи дупки.” В края се прави препоръка – да бъде затворено цялото съоръжение заради лошите условия и на съблекалните, за да бъде ремонтирано основно.
А стадионът? Арената на полуфинала в четвъртък? Т.нар. “Нуово Естадио” – той в какво състояние е?
По пътя към мача със Страсбург, Райо игра с полския Лех Познан още в основната фаза. Един от играчите на гостите снима видео с телефона си в съблекалнята и го публикува в социалните мрежи със заглавие: “Добре дошли в Райо”.
Клипчето събра стотици хиляди реакции, стана вайръл, а босът Преса разбра за него (въпреки че интернет и социалните мрежи не са му сила), за да изригне в отговор:
“Оскърбително е някой да се подиграва на друг, че е беден!”.
В един момент от въпросното клипче играчите на полския отбор се смеят, защото търсят ключа на лампата в стаята на треньора. Оказва се, че няма такъв. Тоест – просто няма лампа. Техният наставник приема това с чувство за хумор.
Коментарът на видеото в една от испанските водещи медии бе кратък, ясен и звучащ като присъда:
“Да, Райо е легенда. И Вайекас е легенда. Но кадрите показват, че – нека го кажем възможно най-дипломатично – годинките си минават неусетно край клуба, докато той си седи спокойно на едно място.”
“Пчеличките” не обичат да им се подиграват. Във въпросния мач те обърнаха резултата от 0:2 до 3:2, гневни и амбицирани за европейска слава.
Пък нека всеки си говори каквото иска за Райо.
Във Вайекас нещата може да не са модерни, но усещането за гордост и достойнство е все така непоклатимо силно.
