Десислава Божилова, най-добрият съдия по снукър на България, даде специално интервю пред Дарик радио и dsport, в което сподели как е започнал пътят й в спорта, как се подготвя за даден мач и от кой играч би взела интервю, ако има тази възможност.

Българката добави, че може би през 2025 г. може да е съдия на финала на Световното първенство по снукър.

- Как решихте да започнете да се занимавате със снукър и да станете и съдия?

Започнах първо да играя билярд, когато бях може би на 13. Идвам от Сливен. В Сливен билярдът е доста популярен спорт, но там нямаме снукър и след като се преместих в София да уча, открих, че има асоциация на снукър реферите. Открих, че се провеждат и турнири и просто реших да се свържа с тях и да си пробвам шанса като рефер, тъй като като играч нямах никакъв шанс. Това изисква изключително много време за тренировки. Аз учех все пак и в университет и затова реших да се насоча към съдийството.

- Как реагира семейството Ви?

Винаги са ме подкрепяли. Плюс, и в началото, когато започнах да се занимавам, не беше на професионално ниво. Все още въобще нямахме професионални съдии като цяло от Източна Европа, така че то започна като хоби. Подкрепяха ме, помагаха ми като се налагаше да пътувам в началото и с времето вече се превърна в професия.

- Как започва подготовката за един мач?

Най-важното е първоначално да се прегледа масата. Тоест проверяваме всички джобове дали са ок, всички удължители по масата, ако случайно някой има някакъв дефект или някакъв проблем, трябва да бъде оправен. Поглеждаме сукното, бордове и след това точно половин час преди началото на мача, подреждаме топките по масата, намираме си играчите, информирами ги. Примерно ще кажа “Аз съм вашият съдия, на еди си коя маса ще играем въпросния мач и се чакаме на определено място”, определено от турнирните директори и когато дойде ред, отиваме на масата и мачът започва.

- Може ли да обясните малко повече за действията ви по време на двубоите. Какво се очаква от Вас? Имали ли сте проблеми с играчи?

Това, което се очаква от нас на първо място, е да поддържаме концентрация на 100% през цялото време, тъй като ние сме там да следим за всяка една грешка, която може да се случи, дори случайно при играчите и ние сме там всъщност да защитаваме играча, който си е седнал в стола. Ние сме неговите очи, ние трябва за него да гледаме, да следим и да отсъждаме. Сега, вадим топки, слагаме ги по точките, но даже това е най-малката част от нашата работа. При нас най-важното е да поддържаме концентрация през цялото време, за да можем да видим всеки един фал и да го отсъдим.

Иначе проблеми имаме. С играчи. Понякога, все пак, и ние сме хора, допускаме грешка, доста трудна и натоварваща работа.

- Има ли играч, който е по-труден за рефериране от останалите?

Зависи. Всеки рефер има различен ритъм и за всеки съдия различни играчи може да са по-трудни или да им е по-лесно да съдийстват. Но като цяло много бързите играчи и много бавните играчи са една идея по-трудни. Всичко по средата е по-лесно.

- От какво се лишавате, за да пътувате по турнирите?

Лишението най-вече от това, че сме далеч от вкъщи, постоянно сме по хотели. Далеч сме от приятели, семейство. Това, всъщност, за мен особено последната година, това е било по-голямата част от годината, аз съм била в чужбина в различни държави, различни градове и е трудно, когато си далеч от вкъщи.

- Но сигурно от друга страна е хубаво, че успявате да пътувате толкова много, виждате много различни места и култури.

Да, благодарение на този спорт съм била в държави като Китай, Индия, Виетнам и това дава шанс да видим много култури, много различни държави.

- Имате ли кумир, от който се опитвате да взимате пример?

Да, това са нашите асесъри (б.р. наблюдатели). Ние на всеки турнир имаме асесъри, които ни наблюдават и обучават и ни помагат да се развиваме. Хора, примерно като Ян Вер Хаас. Той е създал тази система съвременната за обучение на съдии и е най-великият съдия, който някога е бил част от спорта.

- Какво мислите за златната топка? Това ще затрудни ли по някакъв начин Вашата работа?

Не. Това малко по-различен турнир с цел промотиране на спорта в тази държава най-вече. Не мисля, че затруднява реферите по някакъв начин.

- Мислите ли, че може тази златна топка да я видим и на друго място или за този специфичен турнир ще остане?

Предполагам, че ще остане само за този турнир.

- Кой е снукър играчът, който бихте интервюирала, ако имате тази възможност?

Сложен въпрос. Може би Марк Селби или Шон Мърфи. И двамата са доста отворени да споделят и говорят с голяма страст за спорта, така че може би един от тях двамата.

- Кога можем да Ви видим на финал на Световно първенство?

Очакваше се да е тази година, но няма да е. Така че не знам. Може би догодина.