Йоана Илиева: Всяка нощ сънувам Париж, но мечтая да сме с отбора в Лос Анджелис

Една от големите български надежди във фехтовката – Йоана Илиева говори специално пред Дарик радио. Заедно със съотборничките си Белослава Иванова, Калина Атанасова и Емма Нейкова тя стана отборен европейски шампион за жени до 23 години на шампионата на Стария континент в Анталия. Илиева, която грабна квота за предстоящите Олимпийски игри, сподели, че всяка нощ сънува Париж, но голяма ѝ цел са Игрите в Лос Анджелис през 2028-а.

„Обичам да си ми казват с името или фамилията. При нас е много по-важна фамилията. Впоследствие ги опознаваш как се казват, така че най-често се обръщат към мен просто с Илиева“, сподели Йоана Илиева.

„Отборът беше съставен от мен, Ема Нейкова, която е европейска шампиона при девойките до 20 години, Калина Атанасова, която е пета в Европа и Белослава Иванова, която миналата година е бронзова медалистка от Световно първенство за девойки отборно. Доста сме известен отбор сред фехтовалната общност“, продължи тя.

„Миналата година много исках да вземем медал отборно и титлата индивидуално. Не успяхме тогава, защото паднахме от Германия, които бяха много силни. Тази година не успях да взема медал индивидуално, но след класирането ми за Париж имахме много по-важни състезания. Аз отборно бях много нахъсана през цялото време. Въпреки загубата индивидуално, не се сринах. През цялото време си повтарях, че отборното дори е по-важно. Много момичета са и разчитат на мен“.

„Последните дни единствено преброих медалите си от Европейски и Световни. Имам пет от Европейско, два от Световно и вече имам от европейски и световни купи. Отборни имаме от световна купа. Не съм ги смятала общо, но честно казано са доста, имайки предвид, че съм на 22 години“.

„Неведнъж съм казвала, че треньорът ми Ивайло Воденов ми е дал основата. Той все още помага. Няма как без треньор. Страшно важен е. След мен има доста хора, които също показват резултати отборно и индивидуално. Имаме три европейски медала само този сезон. Един е мой“, каза Илиева.

„Като всяко дете ме записаха да спортуват. Фехтовката беше спортът, който ми хареса. Състезанието в Люксембург беше най-гадното, на което съм била, тъй като е една квота. Всички я искат. Няма значение дали си втори, или последен, ако не спечелиш. Аз бях фаворит от самото начало и се опитвах да се запазя. Беше ми много трудно. За една точка не се класирахме отборно. Имах медал от Световно и не си гарантирах квотата. Беше страшно трудно, че от два стола се озовах на земята и можеше да не се класирам за Олимпиадата. Справих се и емоцията беше страхотна. След като свърши, беше едно облекчение“, завърши тя.

„Ние в момента работим върху физическата ми подготовка. Тя ми куца на този етап. Бях доста болна последните месеци. Преди Европейското ще подобрим и техническата форма. До Париж ще работим върху психическата. Тя е много важна. Без да си добре подготвен, няма как да стане“.

„Сънувам всеки ден Париж. Медалът на Олимпиадата си ми е мечта. Също така аз гледам и по-напред към Лос Анджелис, където мечтата ми е да отида отборно и да вземем два медала“.