Едно нещо най-добре се вижда в контекст. Германия е лидер по саниране. В нито една държава санирането не бе направено като в България. За около1 млрд. евро, даже и малко повече, са санирани малко под 100 000 панелни апартамента. Това е 10 % за 1 млрд. лева. 130 евро струва санирането за кв. м. в Германия. Там в санирането влиза конструктивната свързаност на панелите. Ако трябваше да се направи това, хората трябваше да напуснат жилищата. Това не бе направено.
Това каза журналистът Емилия Милчева по темата за санирането пред Люба Кулезич по Евроком. През 2015година бе отложено всички сгради да имат технически паспорт. В тях влиза всичко. Тази паспортизация не стана и затова в разходите за саниране не бяха включени тези неща. В разходите в Германия е включена и инфраструктурата през блока и зад него. За санирането в Германия данните са публични за разлика от тук. Там за 2, 100 млн. панелни жилища са санирани за 12 млрд евро.

Кучето е заровено в това, че сдруженията на собствениците изобщо не бяха допуснати да имат думата при избора на фирма. Нямат право на глас. Фирма на близки на Делян Добрев е трета по саниране. Има данни колко е некачествено санирането. Не можеш да искаш солидарност от частно жилище. Защо не бе направена карта на застрашени от сериозна увреждане сгради? Това беше крайно несправедливо. Трябваше да има сомоучастие в процеса на санирането, за да може собственикът да контролира процеса. Някои панелки се разпадат, дори и да ги облепиш. Те си се разпадат.