Роботът YuMi не се страхува от зарази и няма да се разболее от корона вирус. Затова може да работи в клинични лаборатории, заедно с хората, стига някой да го обучи. Това е нестандартният подход в дипломната работа на Антоанета Петрова - четвъртокурсничка от специалността „Автоматика, информационна и управляваща техника“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Макар че в началото тя имала съвсем други намерения с 38-килограмовото двуръко роботче. Смятала да го научи да дирижира. Може би защото самата тя е завършила оперно пеене в средното музикално училище в Пловдив. Само че тук вече някой я бил изпредварил – „братче“ на Юми вече е дирижирало оркестър в Модена, Италия на концерт на прочутия тенор Андреа Бочели. А тя иска да направи нещо, което никой друг не е правил. Но откъде робот? И кой би дал робота си на неопитно момиче? Оказва се, че има кой.
Първата среща на бъдещия инженер Антоанета Петрова с робота YuMi е в работната зала на фирма АВВ, където той е произведен през 2019 година. Останах поразена от възможностите на роботчето да учи, да се развива и да работи съвместно с хората, спомня си четвъртокурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив. Домакин на срещата между студентката и робота YuMi е инж. Васил Такев - ръководител на направления „Роботика и автоматизация“ и „Задвижване“ в АВВ. Бях учуден, че момиче, което е учило оперно пеене иска да направи дипломна работа с роботи, спомня си той.

= Работ в клиниката =

„Помогнахме на Антоанета не само с това, че и „дадохме“ робот. Предложихме й тема, която е уникална: работа с Юми в клинична лаборатория. Следващата крачка в дипломната й работа, където също помогнахме на студентката, беше да обясним как изглежда роботизация. В началото има доста досаден труд, в който всеки процес се „разлага“ на отделни операции. Те се описват, програмират и се превръщат в алгоритъм. Този алгоритъм Юми може да разбере и повтори. Третата насока на помощта ни беше да осигурим на Антоанета лиценз RobotStudio® - софтуера на АББ за програмиране на робота и симулации, съветвахме я когато симулира и програмира робота, какво точно да направи и се получи много добре.“ - обяснява инж. Васил Такев.
Студентката от Техническия университет – филиал Пловдив посещава няколко пловдивски клиники и в една от тях й помагат да навлезе в детайлите на работата в клинична лаборатория. „Видях че сортирането на моноветите /епруветките/ с проби от пациенти се извършва ръчно от клиничния лаборант. Става дума за стотици, а в случай на епидемия – хиляди проби. Това е трудоемък процес, за който не трябват специални познания, а само сръчност. Е, Юми можеше да свърши тази работа вместо лаборантите.“ - коментира дипломантката. Юми сортира моноветите по цветове и го прави по-бързо от човека. Всеки апарат в лабораторията работи с различен цвят капачка на епруветката – например лилава, синя и жълта. Сортиране на епруветки дори и през нощта е първото „лабораторно работно място“ на YuMi.
Засега той не помръдва от него, защото има две ръце, но няма крака. Роботчето вече е готово да се качи на автоматизирана количка и да върви из цялата медицинска лаборатория, за да обслужва няколко работни места. Това обаче е разработка на друг екип на АВВ.

= Ефективност =

За да бъде ефективен Юми в клиничните лаборатории, Антоанета Петрова е направила не само програма, с която той да разпознава цветовете. Научила го също да разпознава положението в пространството на всяка епруветка и да я поставя правилно на мястото й. Изчислявах силата на захват, изследвах здравината на стъклените моноветитe. И най-важното – научих го да спазва стриктно първия принцип на роботиката /по Айзък Азимов/: Юми не може да навреди на човека с действието или бездействието си. - заключава дипломантката от Техническия университет – филиал Пловдив.
В момента един робот като Юми, струва около 80 000 евро, като в цената е включено и определено обучение. Според инж. Васил Такев Юми е икономически изгоден за всяка лаборатория, която прави много и разнообразни изследвания. „Роботът не се притеснява от заразни болести. След работа просто го „измиваме“ с маркуч и дезинфектант. Първият клиничен робот вече работи в САЩ, а вторият ще бъде тук в България.“ - категоричен е мениджърът на АВВ. Засега Юми може да замени труда на 2 човека, работещи на 2 или 3 смени. „Смятам, че е неморално хората да вършат рутинната работа, която един робот може да свърши. Човекът е по-добър в аналитичната дейност. Лаборантите са силни в анализа, а не в сортирането на епруветки. “ - заключи инж. Такев.

= Студентски интерес =
Според проф. Андон Топалов – научен ръководител на дипломантката Антоанета Петрова – интересът към специалностите с роботи е много голям. На практика ние приемаме толкова, а понякога и повече студенти, колкото бяха по време на първоначалния пик на интереса към специалността още от осемдесетте години, разказва проф. Топалов. От есента на 2020 година Техническият университет ще има и нова лаборатория „Умни и специализирани роботи“, финансирана с близо 1 млн. лева по програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. За студентите ни това означава световно равнище на обучение с най-съвременните роботи, за нас – възможност да привлечем в науката още млади хора, заключи проф. Топалов.