В днешно време страните по света нямат търпение да възприемат технологиите във всичките им форми, особено информационните технологии (ИТ). Всъщност, до голяма степен, успехът на едно правителство се оценява от качеството на неговите обществени услуги. Това, от своя страна е функция на механизмa за вземане на решения и комуникационната политика спрямо гражданите. През последните десетилетия информационните технологии все повече се използват в управлението на процеси в публичната администрация, най-вече чрез автоматизиране на вътрешните операции.

Използването на комуникационни технологии в правителството включва свързване с външни субекти като граждани, предприятия, организации и други държави чрез трансфер и комуникация на данни. Все по-активно се говори за електронно управление, което е много повече от уеб-базиран уебсайт или обикновена електронна поща или обработка на транзакции в Интернет. Ефективното електронно управление трябва да преодолее предизвикателства като сложността на процесите, технологичните и културни трудности, услугите предлагани на гражданите, цифровата демокрация и икономическото развитие.

Определение за електронно управление

Електронното управление е използването на информационни и комуникационни технологии за планиране, изпълнение и наблюдение на държавни проекти, дейности и програми. Следователно ядрото на електронното управление е информационната технология. Първоначално концепцията за електронно управление се появява в по-развитите страни, които предоставят безмилостен достъп до услуги и информация на своите граждани. Понастоящем тези услуги са достъпни онлайн за всички в дигиталната ера, където технологиите се развиват безмилостно бързо и правителствата постоянно следят това развитие, за да останат в крак с времето. Всъщност ефективното правителство е правителство, което е достъпно, бързо при вземане на решения, по-евтино и по-ефективно. Ще определим електронното управление като използването на информационни технологии е инструмент за постигане на възможно най-доброто управление. Целта на електронното управление е да създаде по-ефективни решения за административни задачи и да приспособи предоставянето на услуги, за да отговори на очакванията на клиентите и гражданите. Принципът на управление на взаимоотношенията с клиентите е в основата на електронното управление. Целта е да се заменят хартиените папки и подмятането им с електронни документи. Едно от предизвикателствата е, че онлайн достъпът изисква познанията на потребителя в областта на информационните технологии. Гражданите трябва да могат да се свързват, отварят, регистрират и изпращат поща. Днес електронното правителство се превърна във важен агент на трансформацията, заложена в културата на публичния сектор. Неговият потенциал далеч надхвърля постиженията в началото на прилагането му, защото позволява да се постигнат качествени печалби в процеса на публично управление. Ако се прилага правилно, това помага да се разработят и консолидират принципи на добро управление като демократизация, съгласуваност, ефективност, прозрачност и отчетност. Има много поддръжки за електронно администриране. Често мислим първо за Интернет (уеб услуги на компютър или мобилен телефон), но проектът за електронно администриране може да се основава и на всякаква форма на телематика, комуникация в близко поле, „Интернет на нещата“. Смарт карти, вероятно в комбинация с биометрични данни и технологии (електронна лична карта, биометричен паспорт), както и електронни процедури за гласуване, видеонаблюдение, създаване на бази данни и биометрични процедури за разпознаване на лица.

След определяне на политиката за създаване на електронно правителство, втората стъпка е да се разработи стратегия за прилагане, тъй като създаването му няма да стане лесно. Всъщност електронното правителство изисква разработването на стратегически план за развитие през поредица от последователни етапи. От всички фактори, влияещи върху прилагането на електронното управление, няколко могат да бъдат определение като критични, например: (1) адекватно използване на специално създадени технологични информационни системи, произтичащи от съвместни процеси, включващи доставчици и потребители; (2) достатъчно финансиране, евентуално изискващо публично-частни партньорства; (3) стратегически рамки, базирани на анализи на разходи, ползи и необходимост; (4) добре адаптирана правна и регулаторна рамка; (5) адекватни системи за управление на промените, за да се предвиди психологическа съпротива и съществуващи или реални пречки.

Цели на електронното управление

Основните цели на стратегията за електронно управление са: достъп до услуги, избор, ангажираност на гражданите, защита на личните данни и разработване на цялостна стратегия.

1. Достъп:Правителството трябва да следва политики, насочени към подобряване на достъпа до онлайн услуги. Много информация и услуги, достъпни онлайн, не могат да бъдат достъпни офлайн, следователно част от населението е под риск да бъде изключено от тези услуги. За целта трябва да се предвидят мерки за отстраняване на тези рискове. В действителност повечето граждани просто искат по-бърз и по-ефективен достъп до обществени услуги. Те се нуждаят от средства за комуникация, за да се върши работата по- ефективно и своевременно.
2.  Избор:Гражданите трябва да имат избор за метод за взаимодействие с правителството. Приемането на онлайн услуги не трябва да лишава хората от това право. Гражданин, който предпочита старомодната услуга на хартиени услуги, не трябва да бъде възпрепятстван.
3.  Ангажираност на гражданите:Информационните услуги за електронно управление трябва да ангажират гражданите в процеса на компютъризиране на управлението. Механизмите за контрол ще помогнат за оптимизиране на използването на информация и ще засилят гражданското участие.
4.  Защита на поверителността:Електронното правителство не трябва да бъде за сметка на защитата на поверителността и трябва да има предвид поверителността на потребителите, политиката и отчетността. Процедурите трябва ясно да посочват кой отговаря за проектите и инициативите. Непрекъсната оценка: Идентифицирането на търсенето, разходите, ползите и въздействието на електронното управление е от решаващо значение за устойчивостта на системата. Администраторите на електронното правителство не могат да очакват обществена подкрепа, ако не могат да посочат потенциалните ползи. Оттук и значението на консултативните процеси и публичните изслушвания, които позволяват да се види мнението на гражданите чрез Интернет.
5. Разработване на успешна стратегия за електронно управление: След изграждането на инфраструктурата правителството трябва да изготви стратегически план за прилагане на електронното управление. По този начин държавата трябва да инвестира, обучава и координира между различни министерства и публични органи. Онлайн предоставянето на услуги трябва да се възприеме като допълващо средство, а не като заместител на много традиционни канали за предоставяне на услуги. Освен това, трябва да отделят средства за внедряването на системата, нейното поддържане и актуализиране.

За да се разработи успешна стратегия за електронно управление, са необходими следните стъпки:

1.  Инфраструктура:създаване на подходящи условия за електронно управление Трябва да има ефективни системи за управление, които да осигуряват количеството и качеството на данните, необходими за подпомагане на преминаването към електронно управление, тъй като всички основни обществени услуги трябва да бъдат достъпни по електронен път.
2.  Процедури за сигурност:Сигурността е съществено условие за създаването на електронно управление, тъй като защитата на неприкосновеността на личния живот на гражданите, използващи електронната система, както и на страната, и законите и разпоредбите е от първостепенно значение. Обществеността трябва да има пълно доверие в системата, за да се съгласи да я използва.
3. Правен механизъм:Правителството трябва предварително да определи закони и разпоредби, за да подкрепи прехода към електронно управление. В много държави например не се приемат цифрови подписи. По този начин съществуващите закони, които могат да претоварят електронната търговия, трябва да бъдат преразгледани или премахнати, за да отразят нуждите на новата електронна ера.
4. Институционална инфраструктура: Необходимо е да се постигне добро сътрудничество между различнитезвена в администрацията, за да се избегне разхищаването на публични ресурси. Необходимо е да се развият допълнително националните екипи за управление на електронното правителство.
5. Развитие на човешките ресурси:Правителството ще трябва да обучи своите служители да инициират, прилагат и подкрепят инициативи за електронно управление. Срещат се проблеми с манталитета: съпротива срещу промяна, липса на ориентация към клиентите, съпротива срещу споделяне на данни и други. За планиране, организиране, разпределяне на ресурси, договаряне, измерване на резултатите и отстраняване на неизправности се изискват управление на проекти и най-важното - комуникационни умения. Независимо от размера на проекта, тези умения ще са необходими, за да насочат работата към успешен край.
6.  Наличието на електронна комуникационна инфраструктура във всички публични органи:Необходимо е всички публични органи да могат да общуват по електронен път помежду си, за да се възползват в пълна степен от потенциала за запазване на информацията в електронен формат, достъпен за всички. Освен това използването на същите технически стандарти за данни е от основно значение. Националният или междуинституционалният екип гарантира, че има комуникация на данни и че необходимите инструменти и методи за насърчаване на електронното управление се разработват в услуги, където те все още не са налични .
7.  Споделяне на информация:Всички  власти се нуждаят от адекватна информация, опит и ноу-хау в областта на информационните технологии. Важно е уменията да се споделят в публичния сектор по широк начин. Това включва разработване на общи технически решения между публичните институции, създаване на по-качествени и ефективни услуги, предлагани на гражданите и бизнеса чрез въвеждане на хармонизирани информационни стандарти.

Заключение

Днес ключовият въпрос вече не е „дали“, а „как“ да интегрираме най-успешно модел на електронно управление в България. Важно е да интегрираме информационните и комуникационни технологии в системите на публичната администрация, да се сформират екипи с ефективно ръководство и способни да работят по проекта за електронно управление. Електронното управление трябва да доведе до по-ефективна администрация чрез опростяване на работните процеси. Това неминуемо ще доведе до намаляването на административната тежест и повишаване на капацитета на служителите и най-важното облекчение за гражданите и бизнеса.

Георги Липчев - кандидат на СДС от листата на коалиция ГЕРБ-СДС от 16 МИР-Пловдив-град