Цената на забавянето за еврозоната е висока, особено по отношение на условията за финансиране, каза управителят на БНБ Димитър Радев на брифинг след среща на депутати и други политици с управителя на хърватската централна банка Борис Вуйчич.

Радев припомни, че през 2018 г. България и Хърватия предприемат стъпки за кандидатстване за членство в общия валутен съюз и се движиха заедно до приемането в банковия съюз и чакалнята на еврозоната. Хърватия обаче успя да приеме еврото от 1 януари 2023 г.

Управителят на БНБ подчерта, че най-важната стъпка от процеса по присъединяване към еврозоната е политическата воля и добави, че от избирането на редовния кабинет процесът по подготовка е бил възобновен.Борис Вуйчич обяви, че всички основни партии и по-голяма част от хърватите са подкрепяли приемането на еврото, а след като то е станало национална валута на страната, подкрепата за него дори е нараснала.

Той допълни, че след влизането на Хърватия в еврозоната са спаднали разходите по външния дълг заради превалутирането, повишил се е кредитният рейтинг на страната, спаднали лихви по кредитите, както и транзакционни разходи за домакинствата, които оцени на 160 млн. евро годишно. Той бе категоричен, че страната му вече е по-малко уязвима на финансови кризи.

Управителят на хърватската централна банка заяви, че приемането на еврото реално не е довело до повишение на цените на стоките, а доходите на хората са нараснали с 5.7% над инфлацията през първата година, през тази също се очаква ръст от 3.6%.