Бившият депутат от БСП Александър Симов публикува на страницата си във Фейсбук своя коментар за отстраняването на Росен Желязков от поста председател на Народното събрание. Ето и неговия пост:

Отстраняването на Росен Желязков може да бъде разказано като древногръцка трагедия:
"Коалиция на пудела", изревава Делян Пеевски и гневно размахва евроатлантически юмрук, а очите му блестят от идеология и ценности.
"Лицемери! Честито на новата коалиция!", стене многострадално Бойко Борисов като една същинска Антигона, понесла на плещите си изначалната нелепост на битието.
Хор от анализатори:
"Ууу, това е невиждано! Нечувано! Скандално! Как може! Каква е тази простотия! О! Оо! Ооооооооо!"
Богът от машината не се появява.
Край.
Покрай тази история разбрах, че вече съм остарял.
Защото нито е невиждано, нито е нечувано председател на парламента да бъде отстраняван в неговия край, пък бил и той само ден преди окончателното спиране на работата.
Изхвърлянето на Желязков не е продукт на никаква нова коалиция, а най-сигурния знак за ожесточената предизборна битка, която ни очаква.
И, да, не е новост.
Спомням си как през февруари 2005 година (само няколко месеца преди края на 39-ото НС) Огнян Герджиков беше свален от поста си с гласовете на отцепниците от НДСВ, наречени "Новото време" с главни участници Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Това беше наказателната акция на нововремци срещу тяхната бивша партия, както и покана за преговори за участие във властта. Царистите разчетоха знака - дадоха на Севлиевски възможността да бъде министър на енергетиката за няколко месеца. Цялата тази сделка беше платена с главата на Герджиков, но честно казано българската политика е виждала и къде-къде по-големи подлости. Няколко месеца по-късно "Новото време" направи разточителна и богата кампания, но така и не успяха да влязат в парламента.
После ГЕРБ направиха същото с Никола Минчев само преди две години.
Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори.
Това е трайната формула на логиката на българската политика.

Днес има само един интересен детайл. С гласовете си срещу Желязков ПП/ДБ не показват някаква висша политическа принципност. Всички знаем, че ако Сглобката беше оцеляла за още един кризисен цикъл, те щяха като биороботи да го подкрепят до откат.
По-скоро техният вот е самоизобличителен.
Кирил Петков обяви, че вотът им не е срещу човека Желязков, а срещу председателят на НС, който слуша само Борисов и Пеевски.
Интересно кога ли стигнаха до това откровение? Кога прогледнаха? Вчера? Онзи ден? Преди седмица? Докато бяха в Сглобка Желязков не е слушал Пеевски и Борисов, а после изведнъж е почнал, така ли?
Това е древногръцкото в свършека на този парламент. Градското дясно ясно показа, че десет месеца е съществувало в лъжа, измама и безкрайно мошеничество.