Боряна Калейн: За мен е важно, че аз не се предадох

Сребърната медалистка от Олимпийските игри в Париж Боряна Калейн гостува в Спортното шоу на Дарик.

"Отдъхнах си след края на Олимпийските игри. От другата седмица, когато отида на почивка съвсем ще си почина", започна Калейн.

"Чувствам се много щастлива. Да си сбъднеш дългогодишната мечта е невероятно. Емоциите все още напират отвътре и ми е трудно да ги изразя с думи. Опитвам се да осмисля всичко, което постигнах", добави тя.

"Остава ми време и за моите близки. Ние сме много благодарни на всички медии, които отразяват нашите успехи и са плътно до нас", каза още тя.

"Да ме гледа на живо от залата в Париж. Малко по-рано през годината й беше рожденият ден и това бе нейният подарък - да усети тази емоция. Предполагам, че това е емоция, с която никога не можеш да свикнеш", каза Калейн, която е подарила на майка си билети за състезанието в Париж.

"Бях много спокойна въпреки тежкия формат на състезанието и това, че са Олимпийски игри. Опитах да запазя фокус докрая и да не го приемам като нещо толкова важно в моята кариера и може би това ми помогна да успея", разкри тя.

"Върхове и спадове в кариерата ми. Много работих върху това, да имам моята лична увереност, че мога да се справя с всичко. Аз имах много добър екип - треньори, психолози, семейство. Ако човек не иска сам да си помогне, няма кой да му помогне", сподели гимнастичката.

"Аз тогава се чувствах зле, че завърших пета. Чувствах се като най-големия провал в света. Постижението ми пето място е престижно, но аз знаех, че мога повече. От моята взискателност. Човек трябва да си цени труда. Той трябва да се обича и уважава, за да може и другите да го правят", добави Калейн.

"Мислих да не се връщам в залата след Игрите в Токио, защото мислих, че не мога да постигна нещо повече. Желанието да си докажа, че един неуспех не ме определя."

"Бях много щастлива и моята треньорка Марияна Памукова ми каза, че се гордее с мен и ме обича след последното съчетание в Париж. Ние сме от 18 години заедно и се познаваме много добре. Тя усеща кога имам нужда да чуя нещо или нямам нужда."

"Това е смисълът на спорта - да носим тази енергия на хората и нашите фенове."

"Сега искам да си почина и след това, когато утихнат емоциите ще преценя дали ще продължа, или ще се откажа. В момента са толкова силни емоциите, че не мисля, че е подходящо да взимам решения", разкри Калейн.

"Завърших две специалности - треньор по художествена гимнастика и учител по физическо възпитание и съм напът да завърша и магистратура. Да, работи ми се като треньор. Аз обичам да работя с деца. Мисля, че мога да бъда добър треньор един ден", добави тя.

"Благодарение на това че имаме много талантливи деца имаме добри треньори и невероятно ръководство на БФХГ. Като екип гледаме в една посока. Правим нещата с любов и се подкрепяме във всеки един момент", сподели Калейн.

"Госпожа Раева е един двигател, който винаги успява да ни даде сили във всеки един момент. Професор Янчева в най-трудните ни моменти е била също зад гърба ни. Това е огромен екип от страшно много хора. Всички заедно гледаме в една посока и искам да им благодаря, че бяха до мен когато трябваше", признателна е гимнастичката.

"Аз честно казано в последните две години толкова израстнах, че не приемам професионалния спорт като нещо чак толкова страшно. Когато го правиш с любов, не усещаш тези неща толкова силно. Аз изпитвам удоволствие от самите тренировки, които са най-тежкия процес. Аз усещам удоволствие от всеки един момент", добави Калейн.

"Мадлен Радуканова говори за деня след финалите на обръч и топка когато завърших четвърта на Световното във Валенсия. Имам прекалено много четвърти места в моята кариера. Подействаха ми доста не демотивиращо, но много се разстроих. Реших, че няма да се предавам, че на следващия ден имам още два уреда. И на двата станах сребърна медалистка", каза тя.

"Казах си, че този неуспех не бива да я демотивира. Явно е трябвало да си извади някаква поука за себе си, колкото и да е тежко. Това като цяло и за Стили и за ансамбъла беше тежък момент. Най-добре ги разбирам заради начина, по който се чувствах след Токио. Мога да им пожелая да не губят вярата в себе си", каза тя.

"Вътрешната конкуренция е нож с две остриета. Важното е да намериш мотивацията в себе си. Смея да твърдя, че с момичетата сме доста близки. От моя страна, не. Не смятам, че го има и от тяхна страна. Този, който си го е извоювал заслужава уважението на останалите", каза тя относно конкуренцията в индивидуалното направление.

"Още, когато започнах да тренирам на шест години си казах, че ще бъда олимпийска медалистка", разкри Калейн.

"Само аз мога да знам колко наистина ми е струвало. Някои неща може би и близките ми не знаят. За мен е важно, че аз не се предадох. Въпреки всичко аз се справих със себе си и своите трудности и намерих начин да продължа напред", категорична бе Калейн.

"Ще цитирам тук моята треньорка: "Всичко ти е в главата, ако позволиш на болката да е силна тя ще бъде по-силна". В един момент си преценяваш приоритетите. Наистина можеш да изключиш болката, казвам го от опит", добави гимнастичката.

"Не се чувствам кралица, но това, че Раева ме нарече по този начин за мен значи много, защото знам колко взискателна беше към мен. Винаги искаше още и още и никога не беше доволна. Благодаря на нея и всичките си треньори и всички, които са били до мен по пътя ми", сподели още Боряна Калейн.

"Не е голям глад. Въпросът е да си държиш състезателното тегло през цялата година. Старая се да е максимално близко за да не ми се налага да свалям в последния момент."

"Обикновено много трудно спя преди важно състезание и нямам търпение да дойде моментът, в който играя. Този път бях много спокойна и нямах проблем да заспя. Имах проблем след спечелването на медала, имаше много емоции", разкри грацията.

"Трудно ми е в момента да си представя какво щеше да е, ако бях сгрешила. Аз бях убедена в себе си, че ще се справя. Щях на 100% да кажа, че продължавам. За първи път бях толкова уверена, че ще се справя. Бях много подготвена както спортно-технически и ментално. Не предусещах този успех, но аз лично винаги съм харесвала Париж и има нещо много специално в моето сърце, свързано с Париж. Това си е моята цел и ако трябва и на 40 ще играя и ще си я постигна", каза още Калейн.