Президентът Радев продължава да събира голяма част от подкрепата и от очакванията на хората. Това заяви президентът Георги Първанов (2002-2012) пред bTV по повод обзора на двете години управление на настоящия държавен глава. Той заяви, че неговата оценка за управлението на Радев е по-скоро положителна, но призна, че е имало и известна ерозия на доверието.

На въпрос дали критиката на председателя на НС Цвета Караяначева, че Радев говори като президент на вражеска държава, е основателна, Първанов посочи, че президентът трябва да бъде критичен и да е своеобразен коректив на другите власти.

Според него обаче това трябва да се случва периодично и само по конкретни поводи, защото ако постоянно се проявява свръхкритичност и негативизъм, хората ще престанат да възприемат тези оценки. Освен това така се създава впечатление за война между институциите, а това снема доверието.

Първанов подчерта, че не одобрява заканата на Радев, че занапред не може да има никаква форма на диалог с управляващите. Той изрази мнение, че диалогът трябва да се възстанови, дори и да е само по най-общите теми.

Първанов обаче заяви, че не се наема да определя кой е виновен.

"Много са провокациите от страна на управляващите. В един момент се губи началото, но това не е най-важното. Важното е, че пространството се пренасища с негативизъм и това отблъсква от политиката."

Според Първанов все още е рано Радев да мисли за политически проект и припомни, че той самият е захванал проекта АБВ едва когато е излязъл от политиката.

Няма как държавен глава, докато е в институцията, да се занимава с такива неща, той е президент на всички български граждани, заяви Първанов и обясни, че няма нищо лошо президентът да има позиция, но тя трябва да работи за нацията, а не за определена политическа формация.

Според него на президента приляга да бъде генератор на стратегически идеи и припомни своите собствени стратегически доклади.

По негови думи обаче не е добър вариант замисленият от Радев стратегически съвет да се институционализира, тъй като някой може да реши, че става въпрос за правителство в сянка.

"Има дефицит на стратегическо мислене и идеен дефицит. Форумите на двете партии го показаха много категорично", отсече Първанов.

Той заяви, че е отворен за диалог с БСП и левицата и посочи, че АБВ възнамерява да отправи предложение към "Позитано" 20 за коалиционно взаимодействия за предстоящите избори.

Това ни даде увереност да вземем правилното стратегическо решение, убеден е той.

Опасявам се, че ГЕРБ трудно ще бъдат преборени на тези избори, призна той.

Според него лидерът на БСП Корнелия Нинова е ярък опозиционер, но все още не успява да се наложи като алтернатива.

По отношение на процедурата за избор на изтребител Първанов се съгласи с обвинението на Радев, че конкурсът е опорочен. Той изрази мнение, че трябва да се наложи мораториум върху сделката и предвидените 2-3 милиарда да бъдат инвестирани в българското производство, във високотехнологичните отрасли и енергетиката.

Да ги инвестираме в сигурност в широкия смисъл на думата, посъветва той.

Според него сега не е най-подходящият момент за купуване на изтребител.

Първият проблем, който всички партии и институции поставят, е демографската катастрофа - това е проблемът на българската сигурност, посочи Първанов.

Той заяви, че твърдението, че изборът на Ф-16 е стратегическо решение е спекулация - членството в НАТО е само оправдание според него.

Първанов обаче бе категоричен, че не може да има съмнение за корупция, когато става дума за Ф-16. Опорочена е процедурата - чистия механизъм, а не че има корупционна сделка, обясни той.

Относно "Турски поток" президентът посочи, че е по-вероятно той да мине през България отколкото през Македония. Това обаче не се дължи на българската политика, а защото Путин е обещал газ на Вучич и Орбан, обясни Първанов.

Той заяви и че приветства факта, че за Македония се открива път към ЕС и НАТО. Според него обаче подписването на Преспанския договор решава само проблемите на Гърция и е за наша сметка.

Гърците се бореха да докажат, че нямат обща история с Македония, нашият проблем е по-сложен - ние трябва да докажем, че имаме, посочи той и допълни, че според него трябва да има съпътстваща декларация, в която ясно да се казва, че историята ни е обща, защото до средата на 20 век населението в тези части на западната ни съседка е било с българско самосъзнание.

Една идентичност не може да се крепи на фалшива основа - както го разбраха по отношение на Гърция, така трябва да го разберат и за нас, категоричен бе Първанов.

Според него подписаният между България и Македония договор за добросъседство е бил грешка.