Според социологическо проучване на Market Links от 2023 г., малко над две трети от българските граждани смятат, че България трябва да подкрепи постепенното прекратяване на индустриалното отглеждане на животни в клетки в ЕС, и повече от половината биха гласували за политик, който отстоява тази позиция.

Милиони животни годишно в Европа прекарват живота си или части от него, затворени в клетки. Клетъчното отглеждане засяга кокошки носачки, майки прасета, телета, пъдпъдъци, зайци, патици и гъски в индустриални ферми.

„Отглеждането на чувствителни, интелигентни създания в тесни клетки, където те дори не могат да се обърнат, да се протегнат или да се погрижат за малките си, е истински кошмар. Затварянето в клетка причинява на животните дистрес, изключителен физически дискомфорт, психологически нарушения и страдание. Тази практика няма място в 21-ви век и всички ние като общество дори интуитивно го разбираме”, споделя Елиа Тилева, активист от гражданската организация „Невидими животни”.
Проучването на Market Links адресира:

интерес към теми, свързани с права на животните;
възприемани етични проблеми, свързани с индустриалното отглеждане на животни;
нагласи към права на животните;
възгледи за пътя към постигане на по-хуманни и устойчиви модели;
нагласи към модели за промени на потребителското поведение;
нагласи към отпадането на клетъчното отглеждане на животни;
нагласи към политическо представителство на устойчивите идеи.
Резултатите от проучването сочат, че:

82% от хората подкрепят твърдението, че животните, използвани в хранително вкусовата индустрия, имат правото да живеят извън клетки и в естествена или близо до естествената среда;
малко над две трети (70%) смятат, че България трябва да подкрепи постепенното прекратяване на индустриалното отглеждане на животни в клетки и отглеждането им в по-здравословни и хуманни условия – както и в други страни от ЕС;
мнозинството от респондентите - 59%, биха гласували за политик, който отстоява каузата животните, отглеждани за месо, яйца и други животински продукти, да не се отглеждат в клетки и при нездравословни условия;
според две трети от респондентите (68%) от държавата или ЕС и законите, които се приемат, зависи в най-голяма степен да се променят стандартите за хуманно отношение, така че да се прекрати изцяло отглеждането на животни в клетки;
почти половината от пълнолетните българи (46%) биха предпочели продукти на фирми, които отглеждат животните в своите стопанства при по-добри условия и с по-хуманно отношение, дори и цената да е по-висока, а още 37% биха предпочели такива продукти по принцип, но в зависимост от това колко по-висока ще е цената.

За целите на изследването са анкетирани 1014 респонденти (18+ години) посредством пряко интервю и онлайн панел.

„Българските граждани очевидно не са безразлични към страданието на животните в индустриални ферми. Вижда се, че забраната на клетките е желана промяна от мнозинството от хората и че обществото държи на по-хуманно отношение към животните, регулирано от закона. Време е политиците да се вслушат в гласа на народа и да подкрепят тази стъпка напред както на ниво ЕС, така и на национално ниво”, коментира Стефан Димитров, също активист в „Невидими животни”.
Проблемът вече беше адресиран на ниво Европейски съюз само преди няколко години посредством Европейската гражданска инициатива „Край на клетките”, събрала общо над 1,4 милиона подписа. Към момента обаче действия за влизане в сила на подобна промяна не са предприети - нито в Европа, нито в България.

„Не е достатъчно да вярваме, че е правилно животните да бъдат третирани по-добре – време е като общество да действаме, за да отстояват политиците това мнение, което очевидно повечето хора припознават. Предстоящите европейски избори през юни са възможност именно за това: да премахнем разминаванията между вярванията ни като общество и действията на онези, които следва да ни представляват в Брюксел.”, допълва Стефан от „Невидими животни”.