Пловдив чества 139 години от Съединението и празника на града

С тържествена програма, концерти и възстановка на историческите събития Пловдив празнува 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и своя празник.

Честванията започват сутринта в 10 часа в катедралния храм „Света Богородица“, където тържествен молебен ще отслужи Пловдивският митрополит Николай.

Ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма с участието на военнослужещи, духовенство и граждани, пред паметна плоча на майор Райчо Николов (до пл. Римски стадион) и на паметника на Захари Стоянов в Градската градина.

По обед на площад "Стефан Стамболов" започва празничната програма с участието на "Пеещите котенца и приятели" с ръководител и музикален педагог Невена Кючукова, а от 18 часа на откритата сцена е концерта на Мери Бойс Бенд, една от най-успешните и обичани групи в България.

По традиция от 19.30 часа комитет „Родолюбие“ ще представят възстановка на събитията от 6 септември 1885 година на площад Римски стадион.

В 19.45 часа в Регионален исторически музей, Зала „Съединение“ ще бъде представена изложбата "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“.

Кулминацията на честването е от 20.30 часа пред паметика на Съединението с тържествената заря проверка по повод 139-та годишнина от Съединението на България и празника на град Пловдив в присъствието на официални държавни лица.

Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на площада и ще произнесе слово.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.