Знаете ли село Гранит? Не е голямо село и ако сте го чували, навярно е покрай Гранитския дъб, най-старото дърво у нас и в Европа - почти на 1690 г. Но от 1-2 години има вече немалко, които са го чували покрай Фестивала ГРАНИТИАДА - едно необичайно "сборище" на етно-групи, етно-ритуали, художници, танцьори, изложби и забавни игри.

Ала не това е най-странното.

Не съм била на първия, но тази събота, на връщане към София, трябваше да посетя близката приятелка на майка ми леля А. в Гранит. Пристигнахме по обед и още в предишното село Оризово видяхме големите постери с Програмата на Втория фестивал - творчески ателиета, базари, музикална програма, ритуали, етно-сбирка с ретро-фото и пр. Доста богато за фестивал в малко село, та нямаше как да ни заинтригува. И с леля А. веднага се поразходихме около площада с кметството и читалището, където щеше да започне феста към 16 ч.

Постери, програми на фестивала и голям транспарант ФЕСТИВАЛ ГРАНИТИАДА - нормално. Някакви малки деца влизат и излизат от читалището, изнасят хартии и други неща нанякъде - очевидно някаква бригада за почистване... А наблизо виждаме трима стройни младежи и девойки да почистват и плевят треви, израснали до кръста, да облагородяват пространството около нещо, което се оказа после обществената тоалетна. И изведнъж... чуваме, че те си говорят на ... английски! Стана ми любопитно, поздравих ги и питам: "Извинете, кои сте вие, откъде сте?" Единият младеж се оказа Ай ти спец от София, дошъл за уикенда тук и решил да помогне, а другите двама - италианец и холандка, дошли за малко по покана от Фейсбук. "Ама защо вие чистите, няма ли местни хора, няма ли кметство с общ работник?" "Е, има, но кметът не може да накара никого от тримата работници да чисти..., та затова ние решихме да помогнем за събитието...". "Моля ?! Кметът не може да си накара работниците да свършат работа?" Ама че странен кмет, ама че нагли работници...

Реших да погледна и тоалетната, но и леля А., и чуждите доброволци завикаха: "Не,не, недейте, хайде по-късничко!" "Какво, не е почистена ли ?" Леля А. ме задърпа настрани: "Ами не е, сигурно от година не е , не отивай наблизо." "Ама Фестивалът почва след 2 часа, бе, лельо !"

В този момент от читалището излезе една руса жена с кофа, метли и други приспособления и се запъти към тоалетната. Оказа се ръководителката на проекта (чийто главен организатор е Читалището), социоложка от Пловдив. реших да не я безпокоим и се отправихме към читалището - огромна, хубава отвън сграда в познатия стил "соц-класицизъм". Вътре две хубави момичета - оказаха се софиянки, току-що дошли на феста, впуснали се да помогнат доброволно - една доброволка... австрийка, и няколко симпатични хлапета, кои ромчета, кои българчета. "Тук ли е шефката? (разбирай - секретарката на читалището - в читалищата те са "директорите" и единствени щатни лица)". "Ами не, няма я, не знаем ще дойде ли... (??!) . "Ала нали почва фестивалът, кой отвори?" "Е, дали са ключ на художника и проектната ръководителка." (В интерес на истината, секретарката-директорка я нямаше и при откриването на фестивала, а когато се появи към 6 часа, седна с приятелка отвън и май не помръдна почти по време на програмата, нито нещо каза, нито с гостуващите музиканти и артисти поговори, нито...)

Читалището има забележителна етно-експозиция "ИЗЧЕЗВАЩИЯТ СВЯТ НА ХХ ВЕК", има и друга богата, но неподредена етно-колекция - помещенията бяха почистени, но пък навътре... но по-добре да не се разпростирам.

Хайде сега отсреща в кметството. Но, няма как да е "във" кметството, защото кметството е, разбира се, заключено. Кметът го няма и щатната секретарка я няма. Отвън се въртят техниците от озвучаването, умуват как да вземат ток.

"А, бе, лельо - питам приятелката на майка ми - има ли друго културно събитие в селото, или това е единственото?", "Не, мила, няма друго - тези фестивали са единственото.". "Ами как така го няма кметът, няма я секретарката, пък и шефката на читалището? Не са ли това единствените лица, на които държавата плаща заплати в това село, за да поддържат общността, реда и чистотата, културата?". "Е, така е... може да дойдат по-късно..."

Но да дойдеш "по-късно" значи да дойдеш като гостенин, а не да помогнеш в организацията. Ала кметът и по-късно... ами не дойде, сещате се, нали. Пък и секретарката... ами и тя не дойде, поне не до 22 30, когато приключи фестивалната програма и си тръгнахме, за след това няма как да знам... :) ) Но в замяна на това, когато една елегантна възрастна гостенка изпадна в спешна криза за тоалетна и местно момче опита да отвори вратата на кметството (музиката бе точно пред него), две лелки с викове го спряха, тъй като "секретарката ще го убие, ако ползват тоалетната И!"(??!)

В замяна на това програмата бе наистина страхотна - с атмосфера, с изненади, с чудна музика, старинни игри, ретро-фото, изложби и действащи ателиета, в които гостите опитваха да правят бижута, украшения, картини, кукли и т.н. Доброволци и любители направиха истинско събитие. Имаше публика откъде ли не - наред с местните гранитци видях много хора от София, Пловдив и Стара Загора, Чирпан и околни села. Художници, археолози и дори... голяма група украински бежанци от Пловдив.

Още при откриването видях и г-жа Р. от Областната управа в Стара Загора - познаваме се от един скорошен семинар. Попитах я кмета ли чака, по негова покана ли идва. Оказа се, че съвсем не, кметът дори не знае, решила е даже да не се обажда предварително, а да пристигне да огледа събитието и подготовката. Поразказах и какво съм поразбрала, и двете с интерес зачакахме дали ще се появят все пак двете местни административни лица.

...Тц.... Напразно.

Дори, когато започна да се стъмва в разгара на фестивала след 7 ч., а площадното осветление така и не тръгваше и не тръгваше, хората от кметството не се появиха. А ставаше все по-тъмно... Чу се отнякъде, че кметът бил уговорил нещо да оправят лампите, но ... разбира се, за другата седмица.

В 20 часа бе истинска тъмница (добре, че някакъв доброволец донесе импровизирана мощна лампа, та поне музикантите и тон-техниците да виждат къде пипат...) Чак към 21 ч някакви лампи взеха да мигат, да мигат и да спират, мигнат, мигнат и пак спрат. Но настроението не спадаше и така до 22 30 ...

Един чуден фестивал изнесен само от доброволци - но БЕЗ НИКАКВО УЧАСТИЕ на местните отговорни лица. Ами за какво ни е държавата ?

Впрочем, какво чудно - в България можем да срещнем какво ли не...

 Автор : Ралица Димитрова